8-ми март

Винаги тайно съм ненавиждала 8-ми март, приемайки с половин уста поздравления, които получавам в изобилие най-вероятно заради факта, че съм майка-а нали в традиционното разбиране майката е някаква висша форма на жена. Сега вече съвсем убедено мога да кажа какво предизивква неудобството ми по повод 8-ми март-това е представата за жената, с която се сблъсквам в България, онези дразнещи стереотипи, които ни се пробутват ежедневно по всички възможни канали.

С малко изключения като че ли всички в тази страна са убедени, че жените:

1. обичат да изглеждат и да се държат женствено
2. обичат реда и чистотата и усърдно се стремят към тях
3. вълнуват се от готвене
4. харесват мъжете да ги "свалят" и си умират за всяка форма на мъжко внимание, особено подаръци и цветя
5. вълнуват се изключително много от външния си вид, полагат грижи за външността си и това е една от основните области на интересите им
 6. са изключително емоционални, чувствителни и много често неспособни да взимат рационални решения,
7. са страхливи, притесняват се и се вълнуват от "глупости"
8. не могат да се справят сами в живота и мъжете са жизнено необходими за тяхното оцеляване
9. веднъж родила деца, животът на жената се започва да се върти около тях и тя се превръща в нещо средно между орлица и надзирател в затвор

Ами нито едно от горните твърдения не е валидно за мен и въобще не съжалявам. Намирам за ужасно, че тази толкова ограничена представа за жената като украшение, придатък и обслужващ персонал на мъжа доминира, а на всичко отгоре се очаква да я празнуваме и даже да получим подарък. Разбира се, има жени, които успешно са покрили очакванията към тях, но каква е цената и дали си струва?

Но ако се абстрахираме от особеностите на нашата действителност, 8-ми март е повод да преосмислим какво е да си жена и да направим опит да говорим по един различен начин за жените-откровено и смело. В The Guardian прочетох тази статия по повод празника, написана от любимата ми Ани Ленъкс. Познавах я само като изпълнител-в непрекъснато слушане на нейните и на Eurythmics песни съм прекарала около една година от живота си. Сега разбрах, че е активист за женски права, и от статията й научих следните факти за жените в глобален план:

-жените произвеждат половината от храната, в света, но печелят 10% от общите доходи и притежават 1 % от общата собственост
 -жените са 50 % от световното население и 70 % от бедните в света
-за жените между 15 и 44 години рискът от изнасилване и домашно насилие е по-голям от този от война, рак, малария и произшествие на пътя
-поне 1 от 3 жени по света е била бита, принуждавана към секс или насилвана през живота си
-между 1.5 и 3 милиона жени по света умират от насилие, упражнявано заради пола им
-2/3-ти от хората, които не могат да четат в световен мащаб, са жени

На този "женски" ден си мисля за това колко е трудно да си жена-както тук, така и навсякъде другаде, и че всички подаръци и букети, които ще се раздадат днес, не могат да прикрият следите на насилие и принуда, които са белязали жените колективно. Време е неравенството между половете да се изкорени повсеместно-от живота и главите ни, не само на думи, но и на дела. Именно това ще е повод за един истински празник.