"Подчинението на жените" на Дж. Ст. Мил (1-ва част)

Написано в далечната 1863 год., есето "Подчинението на жените"  на английския философ Джон Стюарт Мил е удивителен текст, който е "задължителен" за всеки, който някога се е замислял, дори съвсем бегло, по темата за равноправието на жените и мъжете. На всичко отгоре е преведена на български език-една от малкото феминистки класики, удостоени с тази чест! Във време, когато свободата и равенството са се смятали за уж човешка, но в действителност единствено мъжка привилегия, а жените са живеели в пълна липса на права и възможности за личностно развитие Дж. Стюарт Мил убедително и силно аргументира идеята за равноправие на мъжа и жената. Няма да преразказвам идеите му, защото ми се струва нелепо, а, на първо време, ще го цитирам по две любими за мен теми-свободата и властта.

Свобода


"След първичните нужди от храна и облекло, свободата е първата и най-силна потребност на човешката природа."

"Любовта към силата и любовта към свободата са във вечно противоборство"

"Всяко ограничение върху свободата на действие на нашите ближни изсушава в някаква степен първоизвора на човешкото щастие и оставя нашия род неизмеримо по-малко богат във всичко, което придава ценност на живота за отделното човешко същество."

"Истинската добродетел на човешките същества е пригодността им да живеят заедно като равни, при което те с готовност предоставят на другите свобода и се отнасят към всякакъв вид господство като към необходимост по изключение, и то при всички случаи временна необходимост; хората предпочитат всеки път, когато е възможно, обществото, при което ролята на ръководител и следовник са редуващи се и реципрочни".

Власт

"Нито в семейните, нито в държавните дела властта не е компенсация за загубата на свобода".

"Господството и подчинението не са нищо друго освен злополучна необходимост в човешкия живот-обществото на равенството е неговото естествено състояние."

"Нима някога е съществувало господство, което да не е изглеждало естествено на тези, които са го упражнявали?...Самият закон на силата винаги е изглеждал на онези, които не могат да се позоват на друг, най-естествената основа за упражняване на власт."