четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Ферара

Градчето Ферара попадна съвсем случайно в програмата за кратката ни, едноседмичната ни обиколка на Италия, но се оказа и най-хубавата част от нея. Разположен само на 50 кимолетра от Болоня, той предлага всичко, от което ние като туристи, повлекли на път и децата си, имахме нужда.

Спокойствие

С население от около 130 000 и почти никакъв автомобилен трафик в центъра Ферара се обхожда лесно, спокойно и приятно. Уличките са тесни, красиви, потайни.
Част от чара на града е неговата вело-атмосфера-пълно е с колела и това само по себе си радва всеки, който предпочита тишината пред бученето на коли. Условията за наем на колела са доста прилични-таксата е 7 евро на ден.

Към чудесните условия за велотуризъм трябва да добавя откриването на прекрасни детски съоръжения в един парк в центъра. Това откритие леко поразсея общото ни усещане, че Италия (или поне северната й част, в която бяхме) е тотално child-unfriendly като среда. През цялото останало време буквално се чудехме има ли деца в тази страна и ако да, къде ги държат родителите им-само вкъщи ли?

Заради близостта на река По предварително бях решила, че разходката по брега й ще бъде чудесно преживяване. Е, нищо подобно. Разположени насред предградията на Ферара, бреговете на реката не бяха обособени като зона за разходки. Имаше условия единствено за каране на колело (в стил профучаване), но като цяло районът около реката изглеждаше индустриален и непригоден за туризъм.

След неуспешното пътуване до реката (разположена на 10-тина километра от града и достъпна с градския транспорт) се оказа, че чудесни условия за разходка "на зелено" има и в самия град покрай дългата крепостна стен. Релаксирането по поляните сред кучета, разхождащи се хора и

Културен туризъм

Възможностите за културен туризъм във Ферара са многобройни и неслучайно Ферара е обявен за град на ЮНЕСКО. Задължителен и общо взето неизбежен е разположеният във вода дворец, който освен че е красив отвън, е интересен и отвътре.

Точно срещу замъка е катедралата, която също е впечатляваща, а недалече и Замъкът на диамантите, чиито стени са във формата на диаманти.




















Оживеност

Спокоен в малките улички и паркове, същевременно Ферара е изключително жив град. Особено вечер и в неделя центърът на Ферара се изпълваше с говорещи, жужащи, смеещи се групи хора и този приятен шум на активна и добронамерена комуникация, макар и неразбираема за нас, ни караше да се чувстваме усмихнати и приобщени.



понеделник, 1 февруари 2016 г.

Феминизъм за напреднали - Джудит Бътлър

Прочитът на феминистката класика "Безпокойствата около родовия пол" ("Gender trouble") на Джудит Бътлър безспорно е интелектуално предизвикателство за всеки не-философ като мен, но ползите и радостите от него са така многобройни, че книгата определено си струва напъна. Едно от поразителните неща в тази книга е изключителнo стабилния теоретичен фундамент-Бътлър едновременно стъпва върху и преразглежда идеите на Моника Витиг, Юлия Кръстева, Люс Иригаре, Жак Лакан, Симон дьо Бовоар, Леви-Строс, Гейл Ръбин и други. Преди всичко обаче, Бътлър прави един фукоянски и неизбежно критичен прочит на феминистката теория, така че Мишел Фуко е на всяка страница в този текст. Имах късмета да прочета първата част на "История на сексуалността" на Мишел Фуко преди "Безпокойствата около родовия пол" и колкото и да съм встрани от този начин на изразяване и писане, ми стана ясно, че идеите му няма как да не преобърнат феминистката теория такава, каквато е била преди него. Е, Бътлър е тази, която се е захванала с това нелеко начинаниие и го прави по наистина безупречен начин.

Освен с теоретичната си подкованост Бътлър ме респектира и плени и с бунтарския си устрем и неизменното усилие за търсене на възможности за "подриване" на наложените смисли, понятия, йерархии, за внасяне на безпокойство в установения порядък с ясното осъзнаване, че "властта не може да бъде отнета, нито отхвърлена, само разгръщана по нов начин." В крайна сметка този текст ми даде подстъп към постмодернизма през свръх-интересната и натоварена със смисли, значения и последици джендър тема. И да, определено вече се припознавам в и чрез постмодернизма :).

Радикална критика на идентичността

Бътлър провъзгласява идентичността за нормативен идеал и ефект от дискурсивни практики. Когато сме дефинирани/се самодефинираме като принадлежащи към определена категория, това е вид политически акт, процес на отричане на всички онези некохерентни и непонятни смисли, които не могат да бъдат обхванати от съответната идентичност. "Постулирането на идентичност е културно ограничен принцип на порядък и йерархия, регулативна фикция."

По същата логика субектът като кохерентен, стабилен, смислен, цялостен-демек личност, разположена удобно в съответното кохерентно и смислено тяло, е политически конструиран чрез политика на легитимиране и изключване на неподлежащото на легитимация. Кохерентният субект се стабилизира и заздравява чрез бинарното разграничение външно-вътрешно, което трябва да създаде една невъзможна непроницаемост и се поддържа с усилие за целите на регулирането и контрола. Локализирането на причинността и смислеността в един дълбоко-интимен и нейде скрит Аз е изцяло политически акт, който старателно прикрива произхода си. Автономизирането и овътрешноствяване на Аз-а, за което пледира съвременната култура, полагането на смисъл и тежест в едно (празно) вътрешно пространство, е изфабрикуван продукт на дискурса на индивидуализирането, който търси особен и интимен смисъл на индивидуалното човешко съществуване.

Най-любимият ми цитат от книгата, отговор на много мои въпроси е: "Източникът на лична и политическа действеност е не вътре в индивида, а във и чрез сложните културни взаимодействия между телата, в които самата идентичност винаги се променя-където тя всъщност се изгражда, разпада и циркулира само в контекста на едно динамично поле от културни отношения".  
 
Пол и джендър


В съответствие с възгледите на Бътлър за идентичността са разбиранията й за джендър като ефект на политиките на идентичността. Джендър категориите по-специално са продукт на две големи дефиниращи институции-фалогоцентризъм (маскулинистко господство) и принудителната хетеросексуалност. Джендър е регулативна категория, която въвежда и заздравява властови отношения, съществува в едно властово поле.

Джендър, според Бърлър, е перформативен-конституиращ онази идентичност, каквато се твърди, че той е, чрез самите изразявания, които се смятат за нейни резултати. Чрез тези актове се затвърждава привидността на един (социално) полов Аз. Джендър е самият апарат за културно конструиране и той регулярно прикрива своите действия. Перформативната теория на Бътлър зачерква представата за изразяването, която предполага един кохерентен пол, който се разкрива. В по-широк философски план, това означава, че няма "правещ" отвъд правенето; правенето е всичко.

Друг важен момент от теоретичния принос на  Бътлър е критиката на разграничението пол-социален пол (джендър), в което тя припознава бинарните опозиции природа-култура и тяло-душа. Концепцията за социална конструираност на пола, въплътена в понятието джендър, изгражда отношение на доминиране и привилегироване на културата спрямо природата и по същество имитира концепциите за "природност" на пола. Употребата на джендър като опозиция на пол преповтаря посланието за детерминираност, но вместо биологията, културата се превръща в "съдба". Така се затвърждава идеята за кохерентност, стабилност и статичност на половите категории, както и "метафизичното" единство пол-джендър-желание. Дискурсът за "естествеността"/"природността", старателно разобличаван и критикуван от феминистките, прозира зад масовата употреба на понятието джендър в социалните науки, чрез която те се стремят да го отхвърлят.

Джендър не е механично насложен върху един предкултурен и предсоциален пол, а в някакъв смисъл те винаги са били едно и също нещо. Човешкото тяло е винаги вече окултурено, културен знак, върху него се наслагват смисли и проекции още преди (по)раждането му и то "никога не е свободно от една въображаема конструкция".  То е означаваща практика в едно културно поле на джендър йерархия и принудителна хетеросексуалност.

Критиката на разграничението пол-джендър в някакъв смисъл облекчава безуспешното търсене на преводен термин на български за чуждицата джендър и "пол" става приемлив термин и за него (освен за sex), разбира се с необходимите за контекста уточнения. Оттук нататък и в този текст "пол" се употребява вместо джендър.

Половете са произведени като ефекти на истинност на един дискурс относно първичната и устойчива идентичност. Полът е преди всичко "повтарящо се стилизиране на тялото, мрежа от повтаряни актове". Механизмът на конструиране на пола включва в себе си случайността на тази конструкция и именно тук се отварят възможности за преозначаване и промяна. Съществуват многобройни възможности за множене на половите конфигурации извън ограничителните рамки на маскулинисткото господство и принудителната хетеросексуалност. Полът е "отворен за разцепления, самопародиране, самокритика и за хиперболични показвания на "природното", които-в самата си преувеличеност-разкриват неговия дълбоко фантазмен характер". Полът е една норма, която никога не може да бъде напълно интернализирана и въплътена.

Ако за Моника Витиг възможностите за надмогване на пола са положение в хомосексуалността и в една войнствена спрямо половото обозначаване езикова стратегия, Бътлър визира по-конкретни и индивидуализирани актове (напр. обличането на женски дрехи от мъже, заиграването с мъжките и женски привидности в хомосексуалните двойки).

Хетеросексуалност и хомосексуалност

Във възгледите на Джудит Бътлър за хетеро/хомосексуалността има два изключително очарователни момента. Единият е разбирането й за хетеросексуалността едновременно като "принудителен закон, но и като комедия", "постоянна пародия на самата себе си". Нормативността и идеализацията на хетеросексуалността старателно прикриват следите на йерархията, асиметрията и нереципрочността във взаимоотношенията между половете. Хетеросексуалната връзка е истински сапунен мехур, в който потисничеството е удобно разположено. Асиметриите във възраст, ръст, образование, социална позиция, материален статус обичайно са в полза на мъжете и това има своите последствия за разпределението на властта, но този ефект рядко бива осъзнат. Огромен е приносът на гей и лесбийските изследвания (от които известна ми е, и то благодарение на Бътлър, единствено Моника Витиг) в посочване на принудителния и нормативен характер на хетеросексуалността, който остава трудно видим за тези, в чиито тела той е "успешно" вписан. Може би именно моментът на пукане на този сапунен мехур създава усещането за комедийния характер на хетеросексуалността, a  може би той е винаги наличен в ходовете за съхраняването му.

Същевременно Бътлър критикува опозицията хетеро-хомосексуалност, както и разбирането за хетеросексуалността като монолитна практика. Тя твърди, че "съществуват структури на психична хомосексуалност в хетеросексуалните връзки, както и структури на психична хетеросексуалност в лесбийските и гей сексуалност и връзки". Бътлър призовава към един "еротичен хаос", подривен спрямо съществуващия ред.

Критика на феминистката теория

Едно от нещата, които най-здраво ме държат във феминизма е критичният му дух, но това, че той е насочен не само навън, но и навътре, ме респектира допълнително.

Бътлър остро критикува боравенето на феминизма с категориите на идентичността и претенциите му за представителство. "Жените" не могат, според нея, безкритично да се смятат за субект на феминизма, а феминизмът трябва да се приеме и признае същностната непълнота, ограниченост и оспорваност на категорията "жени" и да се откаже от универсализиращите, империалистки претенции. "Феминистката критика трябва да изследва тоталитаризиращите претенции на един маскулинистки означаващ порядък, но също да остава самокритична спрямо тоталитаризиращите ходове на феминизма. Усилието да се идентифицира врагът като единичен по форма е преобърнат дискурс, който безкритично подражава на стратегията на потисника, вместо да предлага различен набор от термини." Единичният враг във феминистките критики има няколко проявления-"патриархат", "мизогиния", "сексизъм", "rape culture (култура на изнасилвания)" и тези думички пълнят феминистките текстове, като ги правят много настървени, но и много уязвими. Разбира се, тази употреба е политически обоснована, но рядко е коректна и ползотворна, и в наши дни феминизмът все още търси своите средства за действие. В допълнение, политическата употреба на една несъществуваща феминистка идентичност ("ние жените") трябва да бъде изоставена в полза на конкретни и целеви обединения - "Една отворена коалиция ще утвърждава идентичности, които алтернативно ще бъдат установявани и изоставяни, според моментните цели; тя ще бъде едно отворено обединение, което позволява множество сближавания и раздалечавания."