Обичам необикновената българска природа и пътуванията ни в страната ме зареждат с много положителна енергия и истински възторг. Точно обратния ефект обаче имаше разходката ни до една изключително популярна дестинация-Крушунските водопади. Напливът от туристи в комбинация с ... хм особеностите на местната култура е превърнало това толкова красиво място в истинско безумие и съботно-неделното ни посещение в района ме изпълни с отвращение и ярост.
Първата неприятна изненада е таксата за посещаване на водопада-2 лева на човек, които се събират от посетителите на база на наредба на община Летница. Каква е логиката да събираш такса за природен феномен, който не изисква
поддръжка, облагородяване и за чието съществуване нямаш абсолютно
никакъв принос-това знаят само общинските съветници на Летница. Още по-абсурдното от определянето на такса за посещаване на водопад е уточнението, че жителите на община Летница са освободени от нея!
Заобикаляме будката за събиране на такса и навлизаме в пътеката, без да сме платили-не заради скъперничество, а заради принципите си. Неприятните впечатления обаче продължават да ни затрупват. В началото на пътеката за водопада се мъдри голям и препълнен басейн (!), а в ушите ни дъни чалга. Хората, с които се разминаваме, ни предупреждават, че "музиката" (силно казано, естествено) става все по-силна нагоре. Оказва се, че в заведението под водопада се празнува циганска сватба и многобройните туристи са принудени, волю-неволю, да изслушат музикалния подбор на диджея и пожеланията му към младото семейство. Разбира се, на този фон природата изглежда странно притихнала и някакси не на място, направо излишна...
През тълпата разглеждаме забележително красивия водопад и даже, с изчакване, успяваме да се снимаме по мостовете. Надписи ни уведомяват, че край водопада някога се е намирала Крушунската света обител, в която през 13-ти-14-ти век в безмълвие и молитва се е практикувал исихазмът. Каква ирония, че това някога тихо и свято място се е превърнало в истински панаир! Слизаме от пътеката, подминаваме заведението, в което се вихри сватбата, и попадаме сред миризми на скара, сергии за сувенири и оферти за наливна бира. Тръгваме си отвратени.
Къщата за гости в село Крушуна, в която имаме резервация, също е пълна пародия. На доста висока цена тя предлага бетониран двор и механа в съседство, където гостите на къщата пекат скара и слушат чалга на високи децибели-видимо настроени "за купон". Говорим със собственичката да ги предупреди високата музика да спре в 22 часа и получаваме съвет да затворим прозорците си (в разгара на лятото!), дограмата била много качествена и нищо нямало да се чува. Разбира се, това не е така, но тя е съпричастна към желанието на гостите си "да разпуснат". С носталгия си спомняме за родопското гостоприемство и топлината на хората там. Няма как да не заключим, че "планината ражда хора, а полето-тикви" и дори факта, че аз самата съм от "полето" не променя очевидността на старата българска поговорка...
