сряда, 9 април 2014 г.

Музиката - между думите и мълчанието

"Музиката изразява това, което не може да бъде изказано, и за което е невъзможно да се мълчи", Виктор Юго

неделя, 6 април 2014 г.

Децата и Смисълът


от Гери
 
"We no longer get work out of our children; today we get meaning.", Esther Perel 
("В наши дни вече не използваме децата за труд, а за да получим смисъл.", Естер Перел)

Ако има фраза, която да ме кара да подскачам от гняв, това със сигурност са всички вариации на "Децата са смисълът на живота ми" - "За какво живеем, ако не за децата…", "Добре, че са децата, всичко друго не си струва…". Чувам го от родители понякога, но по-често го виждам в поведението им и ми става тъжно...

Няма спор, че родителството е обсебващо занимание. Появят ли се децата в живота ни, той заприличва на пералня с центрофуга - безпорядък, който се върти в кръг, а в центъра, разбира се, е детето. Особено в първите години цикълът от хранене-приспиване-успокояване ни върти ли, върти… Пералнята ни изплюва изцедени и смачкани, но затова пък няма как да спрем-детето има нужда от нас! В първите месеци ние сме неговите спасители, и това е реалност, а не метафора. "По шест пъти на ден при всяко събуждане го спасявам", както пише Мари Дарийосек в "Бебето" . Със своята безпомощност, крехкост и гукаща благодарност бебетата ни омайват до степен, в която всичко друго минава на заден план. Изведнъж 90 % от времето ни се оказва заето със занимания, свързани с детето-пазаруваме, готвим, разхождаме се специално за него. Наличието на 10 % свободно време ни изненадва и ни заварва неподготвени, така че се втурваме в безсмислени дейности-чистене, четене на мнения във форуми, ровене в социалните мрежи.

Погледнато "отвътре", родителството е цялостна трансформация, "пълна промяна" (която понякога изглежда и като подмяна), такава каквато само любовта може да предизвика. То е цялостно отваряне към света и изграждане на цял набор от нови умения-търпение, практичност, безкрайна изобретателност, способността да носиш отговорност за чужд живот, способността да мислиш за пет неща едновременно и да поддържаш в съзнанието си поне десет задачи за деня. Периферията на зрението и на вниманието ни става безкрайно широка и започва да включва пространството зад гърба ни. Натрупваме и многобройни познания в много разнородни области-кърмене, хомеопатия, здравословно хранене, ставаме "експерти" по всичко. Разширява се и способността ни да изпитваме щастие, радост, любов и наново откриваме тези чувства, в контекста на живота с дете. Първата усмивка, първата крачка, първата дума, многобройните момент на споделена нежност и любов, с които е наситен животът с деца.

Дали обаче децата са Смисълът и ако са - какво е бил животът ни преди децата? Очевидният отговор е, че сме живели без Смисъл, в очакване на Смисъла. Така че какво друго ни остава, освен да запокитим безсмисления си преди живот? Да забравим навиците, страстите си, забавленията си, хобитата си, да забравим приятелите си без деца (нашето дете няма с кого да се забавлява, когато сме с тях!). Да забравим себе си-сега след като имаме Дете, нямаме нужда от Себе си. Да се погребем в новоизградената и центрирана около децата рутина. Да се убеждаваме, че сме щастливи-нали "имаме" деца!

Не мога да упрекна никой, който се спуска по тази плоскост, не на последно място, защото и аз съм била там. Цялото това движение е много показателно за тревожността ни, за липсата ни на опора (в себе си, в Бог), за ниската ни самооценка, за себеподценяването ни. Смятам обаче, че човек не се чувства дотам добре в един такъв живот и с едно такова съзнание -осъзнато или не. Не е зле също така да се запитаме, дали на децата ни им е комфортно и приятно да са Смисълът ни? На тях, които са смислени, ценни и обичащи себе си, без да си поставят въпроси и без да се опитват да убедят себе си? Дали децата ни имат нужда от родители, фокусирани изцяло върху тях и дали ще са щастливи, ако цял живот се бранят от натрапливата ни нужда да се грижим за тях?

Никога не е късно човек да отвоюва време и пространство за себе си, да преоткрие Смисъла на живота си и да си го вземе обратно. Да си позволи да захвърли родителската роля за час-два или за ден-два и да се потопи в нещо съвсем различно и безкрайно не-родителско. Да погледне към нещата, които си е забранил и да си зададе въпроса "Защо не?". Да се върне към хората и нещата, които са го правели щастливи и преди Детето. Да открие нови такива. Не е ясно дали това би ни помогнало да станем по-добри родители, но със сигурност ще ни направи по-щастливи и по-достойни хора.