Предизборни страсти

От Гери

Настане ли време за избори, неизменният ми ентусиазъм на тази тема започва да се блъска в равнодушието на близки, приятели, роднини. Вече цели 15 години имам право на глас и през тези години винаги съм го упражнявала-на местни, европейски, национални избори, референдуми и балотажи. Дори и когато изборната ми секция е била на 150 км от мястото, в което живея. Дори и когато изборът е между две много големи злини и е повече от труден. За тези 15 години обаче не виждам почти никаква промяна в отношението на хората около мен към изборите-една и съща апатия, едно и също нежелание, което се опитвам да подбутна с въпроси, съвети, факти, но което рядко успявам да повлияя. Стигам да извода, че причините за негласуването са дълбоки и се коренят в историческото ни минало и в колективната ни памет - многото години, в които НАИСТИНА не е имало за кого да се гласува, в които правото на избор на личността и обществото са били системно потъпквани, а покорството е било възнаграждавано и налагано като ценност. В психологията има термин "заучена безпомощност", който според мен добре обяснява тази нагласа. Заучената безпомощност е състояние, което е резултат от ситуация с многобройни негативни и неприятни стимули, върху които индивидът е нямал контрол. След излизането си от тази ситуация, индивидът продължава да се държи като безпомощен, макар и вече да има силата да промени обстоятелствата.  

Тази година покрай европейските избори във Фейсбук стартира инициативата ""Обещай, че ще гласуваш", обединяваща хора, които също като мен се стремят да провокират приятелите си да гласуват. Покрай нея започнах да си давам сметка защо гласувам.  

1. Гласувам, защото принадлежа към това общество и ме интересува какво се случва с него, а да гласувам е един от начините да заявя това. 

Живея в тази страна, част съм от този народ и няма как да съм безучастна към проблемите му. Разрешаването на всички общи за страната проблеми минава през политиката, неизбежно е. Разбира се, има и други начини да заявя позициите си освен гласуването-петиции, протести, жалби и т.н., но гласуването е най-удобно, лесно и чуваемо.

2. Гласувам, защото както навсякъде, така и в политиката откривам приятни, интелигентни и смели хора, на които ми е лесно да гласувам доверие. 

Признавам си, че политическите програми и лозунги не стигат до мен, но затова пък личностите ме впечатляват, и то силно. Както и във всекидневното си общуване, и в гласуването си търся автентични хора с енергия и желание да променят нещата към по-добро. Разбира се, политическото пространство в България изобилства от компромати и негативизъм. Ние, българите сме толкова увлечени в отхвърлянето, критикуването, очернянето и "хейтърството", че не забелязваме как този навик ни капсулира и изолира от всичко и всички. Напук на това предпочитам да се доверя на вътрешното си усещане за хората и ако видя нещо добро, да не го подминавам.

3.  Гласувам, защото избори идва от избор, а да правя избори е жизненоважно за мен.

Избор безспорно ми е любима дума-имам ли избор, имам всичко, което ми е необходимо. Изборът е свобода, отговорност, красота. Да нямам избор пък е ситуацията, която ме изкарва от равновесие. Радвам се, че живея в демократично общество, в което ми се дава право на глас и по този начин възможност да повлиявам върху събитията. Харесва ми да гласувам, защото това ми възвръща отново и отново усещането, че мога да въздействам върху съдбата си. Приветствам идеята обществени допитвания под формата на референдуми да се правят по-често, по важните за всички ни теми. Всъщност бих гласувала с удоволствие много по-често, отколкото се налага-да речем, веднъж седмично :)

Гласувайте и вие!

Истанбул със забележки

от Гери

Истанбул е много хвалена и (като че ли) безусловно харесвана дестинация и когато най-накрая тръгнахме за там, бяхме заредени с ентусиазъм и любопитство. Престоят ни там обаче ни остави с доста смесени впечатления и затова реших да споделя тук част от тях.

1. Истанбул изисква забележителни умения за ориентиране и организиране на времето.

Истанбул е необятен град, в който е невъзможно да се стигнеш до където и да е без GPS и/или добра карта и който изисква сериозна подготовка от гледна точка на маршрути и транспорт.  В картите, които се продават там, имената на малките улички липсват, така че не са особено полезни. Дори и с добра карта обаче, лутането и губенето в града са неизбежни и придвижването до която и да е точка отнема часове. За някои това сигурно е част от чара на града, но за нас, съпроводени от две малки деца, беше леко изнервящо преживяване. 

2. Храната е откровено нездравословна.

Ако имате дори леки забежки към здравословното хранене, ще сте много затруднени в избора на храна в Истанбул. Огромната част от местните манджи са месни, мазни и лютиви, сладкото е мнооого сладко, а всичко се приготвя от бяло брашно. 

3. Цените варират и подлежат на договорки.

В магазините и по сергиите в повечето случаи липсват цени и те се определят, явно, от външния вид и националността на купувача. Разбира се, може и изглежда, е редно да се преговаря. На определени места цените са сериозно завишени, затова човек трябва добре да проучи пазара, преди да купи нещо. Изгодното пазаруване изисква сериозни усилия.

4. Турският английски е на границата с абсолютния минимум.

Масово турците са скарани с английския език и дори официалните им надписи са пълни с грешки. В най-добрия случай продавачите и сервитьорите в Истанбул владеят около 20-30 английски думи. Ако разчитате на местните да ви упътят или помогнат в специфична ситуация, езиковата бариера е сериозна пречка.  Някаква смислена комуникация на английски език е почти невъзможно да се случи. 

5. Забележителностите в града са основно джамии.

Джамиите в Истанбул са прекрасни, но освен тях интересните сгради в града са затворени, необозначени и сериозно неглижирани. Българската църква "Св. Стефан"е в ремонт от години, а сградата на Гръцката патриаршия е неоткриваема. В града човек се натъква непрекъснато на интересни крепостни стени и древни сгради, но информация за тях или липсва или е оскъдна, което е наистина жалко. Някак останах с впечатление, че пристрастието към исляма е хвърлило сянка върху културното и архитектурно многообразие в града.

Разбира се, това са само няколко щрихи от едно кратко и все пак многопластово преживяване, но пък може да са от полза на бъдещи пътешественици.