Истанбул със забележки

от Гери

Истанбул е много хвалена и (като че ли) безусловно харесвана дестинация и когато най-накрая тръгнахме за там, бяхме заредени с ентусиазъм и любопитство. Престоят ни там обаче ни остави с доста смесени впечатления и затова реших да споделя тук част от тях.

1. Истанбул изисква забележителни умения за ориентиране и организиране на времето.

Истанбул е необятен град, в който е невъзможно да се стигнеш до където и да е без GPS и/или добра карта и който изисква сериозна подготовка от гледна точка на маршрути и транспорт.  В картите, които се продават там, имената на малките улички липсват, така че не са особено полезни. Дори и с добра карта обаче, лутането и губенето в града са неизбежни и придвижването до която и да е точка отнема часове. За някои това сигурно е част от чара на града, но за нас, съпроводени от две малки деца, беше леко изнервящо преживяване. 

2. Храната е откровено нездравословна.

Ако имате дори леки забежки към здравословното хранене, ще сте много затруднени в избора на храна в Истанбул. Огромната част от местните манджи са месни, мазни и лютиви, сладкото е мнооого сладко, а всичко се приготвя от бяло брашно. 

3. Цените варират и подлежат на договорки.

В магазините и по сергиите в повечето случаи липсват цени и те се определят, явно, от външния вид и националността на купувача. Разбира се, може и изглежда, е редно да се преговаря. На определени места цените са сериозно завишени, затова човек трябва добре да проучи пазара, преди да купи нещо. Изгодното пазаруване изисква сериозни усилия.

4. Турският английски е на границата с абсолютния минимум.

Масово турците са скарани с английския език и дори официалните им надписи са пълни с грешки. В най-добрия случай продавачите и сервитьорите в Истанбул владеят около 20-30 английски думи. Ако разчитате на местните да ви упътят или помогнат в специфична ситуация, езиковата бариера е сериозна пречка.  Някаква смислена комуникация на английски език е почти невъзможно да се случи. 

5. Забележителностите в града са основно джамии.

Джамиите в Истанбул са прекрасни, но освен тях интересните сгради в града са затворени, необозначени и сериозно неглижирани. Българската църква "Св. Стефан"е в ремонт от години, а сградата на Гръцката патриаршия е неоткриваема. В града човек се натъква непрекъснато на интересни крепостни стени и древни сгради, но информация за тях или липсва или е оскъдна, което е наистина жалко. Някак останах с впечатление, че пристрастието към исляма е хвърлило сянка върху културното и архитектурно многообразие в града.

Разбира се, това са само няколко щрихи от едно кратко и все пак многопластово преживяване, но пък може да са от полза на бъдещи пътешественици.