(Почти) сама на път

Да пътувам е важна част от живота ми, начин да обогатя мислите и опита си, да обновя и очистя душата си. Въпреки това не бях предприемала сериозно и по-продължително самостоятелно пътуване, макар винаги в дъното на душата си да съм мечтаела за това. Книгата на Симон дьо Бовоар обаче ме вдъхнови в тази посока и ме насочи към Франция. От край време имам афинитет към финото френско слово (кога разбираемо, кога не :)) и реших, че е време да се сблъскам с него и извън книгите.  Първоначалната ми идея беше пътуването да е тематично-"по стъпките на Симон дьо Бовоар", след това премина в желание да посетя легендарния френски Прованс, но тъй като трябваше да пътувам с моята малка 1.4-годишна дъщеричка, реших да се съсредоточа върху постижимото за майка с малко дете. За първа и начална точка избрах град Монпелие, препоръчан от приятел и намиращ се на 3 часа с влак от изходната ми точка за Франция-Барселона.

Каучсърфинг

Може би най-хубавата част от пътуванията за мен са срещите с местните хора и затова реших да използвам каучсърфинг, който свързва пътешественици и хора, приемащи гости от цял свят. Каучсърфингът обединява две любими мои занимания-пътуването и споделянето. Колкото повече сърфирах из сайта в търсене на домакин, толкова повече се убеждавах, че това преживяване е за мен и че трябва да го изпитам! Профилите на регистрираните хора са много интересни, отзивите от гостуванията-ентусиазирани и мили и въобще това е едно безкрайно позитивно място, из което сърфирах с истинско удоволствие. Като нов член на общността без никакви положителни отзиви в профила си, ми беше необходимо да изпратя много искания за гостуване (couchsurfing requests), докато не получих първия си положителен отговор от Монпелие. Радостта ми беше огромна! Докато бях в Барселона, получих още два положителни отговора от домакини в Монпелие. Купих си еднопосочен билет за Монпелие, свързах се по телефона с първия си кандидат-домакин-51-годишна жена и се отправих на път с огромно вълнение.

Пристигах в 19.20 часа в непознат град с 1-годишно дете и чаках непозната жена, която щеше да ме приюти-ситуацията изглеждаше рискована и здравомислещ човек едва ли би се озовал в нея, но пък на мен ми харесваше привкуса на приключение. Винаги съм знаела, но сега го осъзнах много ясно, че непознатото и несигурността са много по-комфортни за мен от спокойствието, предвидимостта и рутината. Обичам вълнението, което носи риска, заедно с винаги съпътстващия го привкус на страх. Не съм нито смела, нито страхлива - доверявам се на случайността като на стар приятел, защото вярвам, че живеем в безкрайно красив и пълен с чудеса свят.

Домакинята ми Шантал ме чакаше и прекарахме заедно два незабравими дена в разговори и разходки. "Професионален пътешественик", открит и сърцат човек, тя се погрижи за мен и дъщеря ми във всяко отношение. Макар и на различна възраст, от различни страни, с различен житейски опит, открихме много общи неща помежду си и възгледите ни съвпадаха почти изцяло. Случайността отнове не ме подведе, а ме заведе точно там, където трябваше да бъда, за да науча още и още за себе си, хората, света.
Шантал планира останалата част от пътуването ми-свърза се с един от другите кандидат-домакини от каучсърфинг-мрежата и резервира за нас хотел в Ним-съседно на Монпелие градче, за което бях чула, че е хубаво и има интересна архитектура.

Следващите ми домакини бяха младо семейство с деца на възрастта на моите. Удиви ме доверието, с което 5 минути след срещата ни, жената ми връчи ключовете за дома им. Прекарахме вечерта в приятен разговор за пътувания, гледане на деца, палатки. Домакинята ми също беше пътувала скоро без децата и съпруга си-отново тематично съвпадение!

Намиране на Прованс

Пристигнах в Ним, без да знам почти нищо за града, и много го харесах. Очарователен град с добре запазени римски паметници и същевременно с много симпатични улички, фонтани, площади, църкви. Амфитеатърът в Ним е наистина впечатляващ като размери! В него има места за 20 000 човека и редовно се провеждат концерти и спектакли. Макар и сравнително малко градче (149 000 човека население), в Ним има много приятни местенца, където човек да се разхожда необезпокояван от коли, най голямото от които е парка Jardins de la Fontaine .

Благодарение на малка книжка за Прованс, която си купих, установих, че Ним е в Прованс и че съм попаднала на желаното място, без да направя никакво съзнателно усилие за това! Дали събитията се подреждат според несъзнаваните ми желания или пък аз предусещам интуитивно какво трябва да направя, за да ги осъществя? Трудно ми е да определя, но е факт, че в живота ми често се случва такова препокриване на реални събития с мои мисли и фантазии по някакъв невидим, но много доброжелателен механизъм, който мога да обясня единствено с понятието синхроничност на Юнг.

Реших да остана 3 дена в Ним и оттам да посетя за един ден Авиньон, също фигуриращ с 

няколко изречения и снимка на мост във въпросната книжка за Прованс. Натоварихме се на влака за Авиньон и след 20-30 минути пристигнахме. От туристическия център в Авиньон се снабдих с карта на града и се насочих към основната забележителност-папският дворец, една от най-големите готически сгради във Франция и Европа.

Дворецът ми направи невероятно впечатление с внушителността и масивността си. Като цяло католическите сгради ми въздействат много силно – излъчват една твърдост и непоколебимост и ме карат да се чувствам уверена в собствената си вяра. В непосредствена близост до Папския дворец има малък парк и място с удивителна гледка към града и околността. В края на града минава реката Рона, една от най-големите във Франция. Разходих се по брега на реката със спящо бебе в количката и се натоварих на малка лодка, която превозва безплатно до отсрещния бряг на реката. Вместо да се насладя на полянките по брега на реката и на малките улички на Авиньон обаче, взех амбициозното решение да разгледам и Вилньов-лез-Авиньон-малко градче в непосредствена близост до Авиньон, за което също бях прочела, че е пълно с красиви сгради. Градчето обаче се оказа трудно за намиране пеша и търсенето му в най-големия пек се оказа не особено приятно преживяване. Пристигнахме в него изморени от силното слънце, разгледах го набързо и хванах автобуса за Авиньон, а вечерта-влакът обратно за Ним.

Финал и размисли

Наближаваше деня за обратния ми полет към България и нямах време (а и пари) за още разходки. Отправих се към Барселона със съжаление - съжалявах, че не отидох в Марсилия и в Арл, които бяха наблизо, и ми беше много, много мъчно, че пътешествието ми свършва.

В същото време бях щастлива и горда от начина, по който то протече. Натрупах разнообразни впечатления от природата и архитектурата на тази част на Франция. Прекарах чудесни моменти както в общуване с местни хора, така и със себе си и с моята малка дъщеря. Почувствах тръпката на пътуването към нещо непознато. Липсата на Интернет на път и на предварителна подготовка за пътуване има своите предимства, защото дава привкус на изненада на радостта от откриване на хубавите места и увеличава вълнението.

Разбира се, пътуването с дете на възраст между една и две години е предизвикателство и не е точно спокойното самостоятелно пътуване, от което имах нужда, но с повече търпение (вечната родителска мантра!) нещата се получават, поне приблизително. Същевременно, пътуването с малко дете е гаранция, че жената ще получи максимално добро отношение и че ще бъде в безопасност (така поне си мисля).

Феминистки нотки

"От все сърце вярвам, че всяка жена трябва да предприеме пътуване сама поне веднъж в живота си…Жените не са достатъчно независими." "Едно от най-хубавите неща на самостоятелните пътувания е че ставаш независима и самодостатъчна. Ставаш шеф на самата себе си. Не се лишавай от толкова прекрасна и весела възможност да израстнеш и да се погрижиш за себе си. Като се справяш с големи предизвикателства сама, ще станеш много по-силна и самодостатъчна личност. Остави пътуването да те направи по-независима." Това е част от " Манифест на пътуващата сама жена" от блогърка, която обикаля света сама (тук) и спокойно мога да се подпиша под тези думи.

Огромен брой изследвания показват, че жените все още страдат от ниска самооценка и неувереност (тук). В ежедневието си лесно и удобно свикваме да се осланяме на мъжа до себе си, а ако няма такъв-живеем с очакването той да дойде в живота ни и да го нареди. Склонни сме да се поставяме в зависимост от обстоятелствата или хората около нас, трудно взимаме и осъществяваме решения, хабим огромна част от енергията и времето си в незначителни и второстепенни дейности. Имаме нужда отново и отново да доказваме способността си да се справяме със собствени сили, да развиваме чувството си за независимост, инициативност и интегритет. 

 Самостоятелното пътуване изисква решителност, активност, организационни умения и умения за ориентиране и е чудесно упражнение по независимост за всяка жена! Повече от всичко друго, имаме нужда да пътуваме към себе си...

 Или както пише любимата Блага Димитрова:

САМА ЖЕНА НА ПЪТ

Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.

И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.

Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.

Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.

Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.

Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.

Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.