Въпреки че съм
изчела две от автобиографичните книги на Симон дьо Бовоар и значително
количество информация в Интернет за живота й, прочетох биографията й от Югет
Бушардо с интерес и вълнение. Чрез тази книга отново преживях удивлението от
факта, че този толкова богат и осмислен живот се е случил. Струва ми се почти
невъзможно всички тези произведения, идеи, творчески обмени, любови, публични
изяви, дейности, пътешествия да са се случили в рамките на един живот-едно максимално
наситено на мисъл, емоция и участие съществуване, непрекъснато устремено напред.
Съществуване, което точно и почти изрядно осъществява нейните думи от
предговора на "Втория пол": "Всеки субект се полага като
трансцендентност чрез проектите си. Той осъществява свободата си единствено
чрез своето постоянно възкачване към други свободи. Няма друго оправдание за
настоящето си съществуване освен полета си към едно безкрайно отворено
бъдеще."
На фона на
цялостното ми омагьосване от живота и личността на тази жена има няколко факта,
които ме изненадаха и допълниха представата ми за нея:
1. Писането е едновременно
цел, смисъл, отправна точка, средство на съществуването й. Решението стане
писателка се заражда у нея още в ранна възраст и това навременно целеполагане
определя жизнения й път и й помага да създаде огромното си творчество."Един
ден без писане има вкус на пепел", както я цитира Югет Бушардо
2. Отношения тип
"сродни души" Симон дьо Бовоар изгражда освен със Сартр и с жена, и
то тридесет и три години по-млада от нея-Силви льо Бон. "Нейният живот е
вплетен в моя, както и моят в нейния", казва Симон дьо Бовоар за
отношенията им. Връзката между двете започва през 1965 год., когато Симон дьо Бовоар
е на 57 години и продължава до края на живота й, като междувременно Силви льо Бон
е осиновена от Симон дьо Бовоар и става законен наследник на творчеството й.
3. Предполагаемата
бисексуалност на Симон дьо Бовоар, изглежда, е само предполагаема, макар в wikipedia за нея да се
говори като за доказан факт. Както казва самата тя "Винаги съм имала
големи приятелства с жени. Много нежни приятелства, понякога дори гальовни. Но
това никога не е събуждало у мен еротична страст … може би под влияние на
възпитанието ми."
4. Причината за
смъртта й е цироза. Книгата на Югет Бушардо не съдържа факти или предположения
за евентуална злоупотреба с алкохол, споменава се единствено злоупотребата на
Сартр с алкохол и психоактивни вещества.
