вторник, 13 януари 2015 г.

Любовта няма пол



Тези дни животът ми поднесе първата ми по-близка среща с хомосексуална двойка и ме накара да се замисля за пореден път за това как по един удивителен начин любовта прехвърля категориите на пола, които иначе са белязали почти всички области и измерения на човешкия живот. Макар да изпитвах лек дискомфорт от гледката на двама прегръщащи, пощипващи се и закачащи се мъже, срещата ме остави развълнувана, докосната и зарадвана. Навести ме това особено красиво усещане, че "любовта е във въздуха", от което направо ми поникват криле, независимо от това дали е свързано с мен или не.


Любовта преминава много, много видове граници и полът е една от тях. Факт е, че при споменаването на думата "любов" огромната част от хората си представят мъж и жена, но това няма как да промени факта, че една достатъчно голяма част от любовните "интеракции" (осъществени или не, сексуални или не) са между хора от един пол. Визирам не само хомосексуалните връзки, които се реализират във всяка една човешка култура откакто свят светува, но и "приятелската" любов. 

Любовта между приятели от един и същ пол заслужава да бъде поставена до романтичните взаимоотношения поне поради две причини. Първо, защото може и се случва тя да съдържа елементи на сексуално привличане, повече или по-малко осъзнати, повече или по-малко изговорени. И второ, защото силата, интензивността и устойчивостта на приятелската любов въобще не са за подценяване. Може би чрез възпитанието в съзнанието ни се е загнездила една йерархична представа за "любовите" в живота ни - йерархия, начело на която стои любовта между мъжа и жената, а далеч след нея всички останали. Като че ли си мислим, че човек обича най-много любимата си "половинка" и че тази любов няма как да е равностойна на всички останали любови в живота ни-нито като количество, нито като качество на любовта. Ако има нещо, в което да ме е убедил опитът ми обаче, това е, че любовта не се подчинява на закономерности, схеми и изчисления, а просто се лее във всевъзможни и често неочаквани посоки.



Любими цитати по темата:


"Хетеросексуалността не е нормална, а просто широкоразпространена."/'Heterosexuality is not normal, it's just common.'

Дороти Паркър

"Сама по себе си хомосексуалността е толкова ограничаваща, колкото и хетеросексуалността: в идеалния случай човек би бил способен да обича и жена, и мъж-човешко същество, без да чувства страх, ограничение или задължение. " /'In itself, homosexuality is as limiting as heterosexuality: the ideal should be to be capable of loving a woman or a man; either, a human being, without feeling fear, restraint, or obligation.'
Симон дьо Бовоар  


"Няма такова нещо като хомосексуална или хетеросексуална личност. Има само хомо- или хетеросексуални действия. Повечето хора са смесица от разнородни импулси или дела."/"There is no such thing as a homosexual or a heterosexual person. There are only homo- or heterosexual acts. Most people are a mixture of impulses if not practices."
Гор Видал

събота, 10 януари 2015 г.

Думите са мрежите на свободата ни

Думите са мрежите на свободата ни.

Уплитат ни, превземат ни и ни помагат да се вкопчим в сигурността, която животът постоянно ни отнема.

Празни думи, думи-залъгалки, увиват се като бръшлян около смисъла на живота ни и бавно го убиват.

Закотвят ни, заковават ни-далече от мечти и пътища, в онова безкрайно банално "тук и сега".

Оправдават бездействието ни, страховете ни и ги правят да изглеждат безкрайно обосновани, безкрайно разумни.

Колкото повече страхове, толкова повече думи. Колкото повече думи, толкова по-малко действия.

Порой от безсилие и безсмислие под формата на несекваща реч.