Теодора Димова "Влакът за Емаус"

В наши дни вярата е захвърлена в ъгъла на душата ни, не знаем как да говорим за нея и сe страхуваме да го правим, за да не изглеждаме странни и "ненормални". Затова е истинско чудо човек да попадне на роман като "Влакът за Емаус"-книга, в която се говори за вяра, Бог, Христос, църква, смирение и покаяние по един емоционален, истински и в същото време модерен начин. Вълнуваща и силна книга, която разголва отчуждението и неудовлетвореността на съвременния човек и ги претворява в любов, взаимност, единение, радост по един почти мистичен начин. Пътят до там и мостът към нас самите е автентичният религиозен опит, все по-рядък, все по-трудно достъпен и все по-необходим в нашето духовно празно време.

Лично за мен, прочитът на книгата беше разтърсващо преживяване и докосна много съкровени места в мен. Особено интересно ми беше преживяването за църква, защото по някакъв начин примири противоречивите ми усещания спрямо нея. От една страна, винаги съм била привлечена от църквата, но от друга, конкретните нейни прояви ме оттласкват далеч, далеч ... Но както пише във "Влакът за Емаус" "всичко е в тази заедност на човешките същества и това означава църква, точно това е църквата, единствено това е църквата, а не пространството на храма, не паленето на свещи в храма, не усамотението в храма, защото колкото по-разединени и отчуждени са хората, толкова по-изплашени и безутешни са"

Други любими моменти са:

"смирението боли…най-много от всичко боли смирението, особено когато трябва да приемем собствените си грешки…"

"болката ще се претвори в радост така, както болестта се претворява в здраве"  

"непостоянството в човешките отношения причинява най-голямата болка … непостоянството е разкъсване на телата ни, непостоянството е част от нас, само любовта заличава непостоянството, само тя преодолява разкъсването."

"Господ ни се разкрива, когато най-малко го очакваме, тогава той ни изпраща своите неописуеми и величествени знаци"

"никой, никой не ни беше казал, че плачът може да е пречистващ и просветляващ отвътре, че сълзите могат да се превърнат в благодатни, възраждащи, възкресяващи, че страхът, паниката, безнадеждността, отчаянието могат да бъдат прогонени и на тяхно място да дойдат успокоението и радостта, чудодейното умиротворение от падането пред Христос, когато сме най-слаби, когато сме на дъното, когато се строполяваме пред него в най-голямото си отчаяние, когато Му казваме, че не можем, не можем, не можем така, тогава прогонваме страха и претворяваме отчаянието в надежда, безутешността в радост. "

"Църквата в България се е обезцърковила…Загубила е духа на Христос"

"покаянието е скръб, пропадане, мъка заради грозното и срамното в нас, с което не можем и не можем да се преборим, заради чернилката в нас, която отравя живота ни, но в истинското покаяние радостта надделява над скръбта, в него ние се окъпваме, окъпваме душите си, защото през него ние се приближаваме до царството Божие"

Връзката с Бог

Връзката с Бог е основополагаща за мен и всеки път, щом я занемаря, последиците неминуемо идват-апатия, отчуждение, раздразнение, усещане за празнота. Да съм свързана с Бог (по моя си хлабав, неуравновесен и изменчив начин) означава да съм балансирана и наместена, а отношенията ми със света и хората около мен да са позитивни и ползотворни. Дефицитът на вяра винаги ме кара да свръхнатоварвам с очаквания отношенията си с хората, да очаквам от тях повече, отколкото те някога биха могли да ми дадат, да съм недоволна и свръхкритична.

Тези дни отворих произволно избрана електронна книга на Учителя Петър Дънов и попаднах на размислите му за връзката с Бога и те както винаги, безупречно резонират с моите усещания и нужди.

"Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога."

"Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога"

"При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преоделее."

"Вие можете да сте при най-ниските или най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога"

"При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен"

"Имате ли смирение, Божията любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божественият дух носи в себе си."

"Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота."

"Като приемете божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквито и усилия да правите, ще бъде напразно."

"Бъдете свободни, естествени в отношенията си. Само така ще се създаде здрава връзка между вас и Бога"
  
"Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото начало."

из "Ученик – Път към освобождение"

Беседа от Учителя, държана на 22 юни 1922 г. в София

Как да пазаруваме осъзнато

Отдавна би трябвало да сме наясно, че изборът да купим нова вещ носи преки последици за околната среда, а оттам и за нас, които пребиваваме в нея. Нашето потребителско поведение движи индустриалното производство, което генерира замърсяването на околната среда. А нека не се лъжем, в замърсена околна среда няма как да живеем здравословно. Би било добре да има планета, която да поема създадените от хората отрови и вредни вещества, но такава няма, така че те неминуемо достигат до нас, до близките ни хора и до следващите поколения. 

В тази връзка, много съм радостна за това, че в България вече се говори за "икономика на споделянето" ( например тук) и че има все повече алтернативи на пазаруването на нови вещи. Тенденцията за споделяне и свободна размяна на вещи и услуги отдавна се развива на Запад и вече се е превърнала в мода, бизнес и начин на живот за много хора!  У нас също има голямо раздвижване в тази посока-организират се събития за размяна на вещи ("свободни пазари", "айляк базари", "свободни книжарници"), има сайтове за споделени пътувания, все повече хора разменят вещи чрез форуми, сайтове и Фейсбук групи. Въобще имам чувството, че в България се надига истинска вълна на споделеност и че тя увлича все повече и повече хора. Струва ми се, че тази вълна отразява едно дълбоко раздвижване на духовните пластове и че проправя път на една нова култура и нов тип отношения в обществото, в които страхът и търсенето на изгодата отстъпват място на солидарността и подкрепата.

Покрай последния "свободен пазар", който посетих, се замислих колко много стъпки може (и е редно) да направи всеки човек, преди да си купи нова стока и реших да създам един своеобразен алгоритъм на осъзнатото пазаруване. Осъзнатото пазаруване е диаметралната противоположност на емоционалното/импулсивното пазаруване, което жените толкова обичат. То е пазаруване, което не се подчинява на логиката "харесвам го, мога да си го позволя-значи го купувам", а поставя под въпрос реалната необходимост от вещите и мисли за алтернативните начини за набавяне на продукта. Да пазаруваш осъзнато е екологично, икономично и логично. Надявам се, че хората ще правят все по-отговорно избора колко и какво да купуват. Аз самата също мога да постигна още в тази посока и този списък от стъпки създадох и за собствено улеснение.

И така, ако искаме да си купим нещо осъзнато, е редно да:

1. Да се запитаме дали наистина имаме нужда от тнего-може би отговорът е не :)- Човешката лакомия няма граници, но нека се запитаме дали това е онова качество в нас самите, което искаме да култивираме и развиваме в себе си и което искаме да проявяваме в живота си. И дали чрез искането на още и още нови неща не даваме израз на душевната си пустота, на разочарованието си, на гнева и неудовлетворението си, за справянето с които има толкова много и далеч по-ефективни средства.

2. Да попитаме някой приятел дали не му се намира в излишък. - Рядко се сещаме за това, но много често близките ни хора имат в къщите си това, от което ние имаме нужда, и могат да ни го заемат за временно ползване или да ни го подарят.

3. Да си направим това, от което имаме нужда - В Интернет вече има изобилие от информация за това как човек да си направи сам почти всичко! В групи по интереси и форуми хората обменят опит за шиене, плетене, рисуване, ръчна изработка на бижута и всякакъв вид майсторлък, има видеа, безплатни уроци и книги.

4. Да посетим организирано мероприятие за размяна на вещи и да го потърсиш там.-Такива се организират в София и по-големите градове и това е една от страниците във Фейсбук, която ги популяризира. Размените позволяват да оставим (няма да използвам думата "се отървем от") вещите, от които нямаме нужда, и те да намерят нов собственик, а ние да потърсим и намерим това, което ни трябва. Идеята на размените е, освен да спестим пари, е и да се освободим от привързаността си към вещите, като сведем притежаваното до необходимото.

5. Да погледнем дали някой в Интернет не го подарява-Подаряването на запазени вещи, които не използваме вече, е изключително приятно изживяване, към което и аз самата се пристрастих (тук), и става все по-популярно. Освен в сайтове то се случва вече и във Фейсбук. Вече има около 10-тина Фейсбук групи, които свързват хиляди хора, ангажирани с подаряване и получване на подарени вещи.

6. Да потърсим в магазин за дрехи втора употреба или в оказион.-В магазините за втора употреба човек освен с дрехи често може да се снабди и с обувки, аксесоари (чанти, шалове), чаршафи, покривки, пелени, пердета. Към оказионите, честно казано, съм предубедена-представям си, че са заредени с откраднати от наркомани стоки и не ми е комфортно да влизам там, дори и при перспективата да намеря стоки на много тънка цена. Но за който не е обременен от тази представа или пък тя не го притеснява, и те са опция.

7. Да потърсим в Интернет дали някой не продава тази вещ "втора употреба"- Сайтовете за препродаване на вещи "втора употреба" преливат от обяви.

Ясно е, че има случаи, когато горните стратегии не работят, както и, че има хора, които не желаят да се възползват от тях по ред причини (недоверие, отвращение, съмнение). Затова, ако сме решили да купим нова вещ и все пак да останем осъзнати за последствията от избора си, е хубаво:

8.Да изберем стока с родно производство, така че стоката да е минала възможно най-малко път.

 9. Ако пазаруваме вещи, произведени в далечна страна-да се информираме за социално-екологичната политика на компанията.  Много престижни компании за изнесли производствата си в страни от Третия свят, където стандартите за безопасен труд и за опазване на околната среда са практически несъществуващи. Това създава рискове за околната среда, за здравето и дори за живота на хората там  (например в този случай).  

Може би всички тези опции и стратегии изглеждат много сложни и времеемки на фона на влизането в магазин и купуването на нова вещ, но те пестят ресурсите на планетата ни и предотвратяват замърсяване, така че си струва да изпробваме поне част от тях, според личните си предпочитания и възможности.