Да (си) подариш Любов

от Вили

Тази година точно ден преди любовния 14-ти февруари си направих прекрасен подарък. Посвещавам го на любовта към себе си. По-точно посвещавам го на все по-осъзнатото ми желание да се влюбя в себе си и то за цял живот! Подарих си лекция на Маги Пашова на тема  „ Как да обичаш тялото си”. Защото както казва Маги: „когато една жена отключи сърцето си за самата себе си, другите отключват сърцата си за нея! Онези, които усвоят или по-скоро си припомнят това забравено умение, се радват на изключително здраве, красива фигура, позитивно излъчване и любов.”

Нека ви разкажа за красивия ми и незабравим подарък. В комфортна просторна зала в стилен хотел в центъра на София малко преди 19ч пристигнахме с моя приятелка да се регистрираме за лекцията. Не бях чувала преди нищо за лекторката и бях оставила на вселената/съдбата/късмета както искате го наречете да ме изненада. И изненадата беше прекрасна! Два часа от времето ми отделено за моето осъзнаване, израстване и личностно развитие! Два часа след които чувстваш, че си направил нещо не просто добро, а нещо революционно добро за себе си! И така, настанихме се удобно, столовете бяха подредени в кръг, имахме листове и химикалки за записки. Групата беше около 30 жени и 1 мъж. Маги е уникално пленяваща жена и оратор. Около нея се носи ефирна, нежна енергия, която успокоява и те кара да присъстваш изцяло в момента и да мислиш само за това, което говори. Ето какво остана в мен и как пречупих казаното от нея през моята призма.

Всички се раждаме обичайки безусловно телата си, радваме се на пръстчетата си, на крачетата, на отражението си в огледалото без да намираме никакъв дефект или дори минимално отклонение от съвършенството. С годините нещата се променят. Къде на майтап, къде на истина, къде волно, къде неволно хората около нас включително и най-близките ни ни „нанасят удари”, които и Чък Норис не може да си представи, че би могъл да нанесе. Да си най-високото или най-пълното момиче/момче в градината, да си единствения без гадже, да си облечен с по-евтини дрешки от останалите и да ти се присмиват това са само частица от нещата, които се изливат върху детската душа. Детето започва да търси причината в себе си, да смята, че нещо в неговото тяло не е наред щом така ярко се отличава и различава от другите. Подобни случки оставят много траен и дълбок спомен в детското съзнание, което на по-късен етап се трансформира в комплекс за малоценност, убеждение, че не заслужаваш, убеждение, че има нещо сбъркано в теб. Това от своя страна влияе на изборите, които правим и на резултатите от тези избори. И омагьосания кръг се затваря. Излизането от този кръг е чрез осъзнаване, прошка и приемане. Върнете се назад и вижте всички подобни случки, които са ви накарали да се чувствате зле, недооценени, пренебрегнати, отхвърлени, обидени. Много често тези неща ни ги причиняват най-близките ни хора, напълно несъзнателно, но ефекта от най-близките ни е най-силен върху нас. Те, разбира се, не са го направили с цел да ви травмират психически, а защото с тях може би точно така са постъпвали и това е единствения начин на поведение, който познават в създалата се ситуация.

Като за начало огледайте болезнената ситуация възможно най-безпристрастно и разберете че никога нищо не е лично срещу вас. Никой не наранява другите хора ако е щастлив и не изпитва болка. Щастливите хора не могат да ви нараняват. Може да ви рани, обиди, нагруби само човек, който носи много болка в себе си и не знае как да я изкара. Щастливите хора ще опитат да ви „заразят” със щастие, но никога с болка. Затова разгледайте всяка ваша болезнена ситуация внимателно и безпристрастно. Опитайте да видите какво е накарало този човека така да ви обиди и винаги помнете, че никой осъзнат, щастлив, добър човек няма да ви причини болка. Затова простете на тези хора, колкото по-силно са ви обидили толкова по-голяма е била болката им от вътре и най-често тази болка няма нищо общо с вас. Най-вероятно е нанесена точно по начина, по който сте я получили и вие – незаслужено и напълно неоснователно. Застанете пред нараненото дете в този човек и му кажете, че му прощавате. Кажете му, че не знаете точно поради каква причина ви е причинил обидата, но му прощавате и го обичате. Простете и на себе си, защото волно или неволно и вие може би сте били причина за нечия болка или сте обидили без дори да разберете. Това е човешко и човек се учи от грешките си и израства чрез прошките.

Това е трудна крачка без съмнение. Прошката е мощно изчистващо средство! Тя ни изчиства и прави и телата ни и живота ни леки! Чрез прошката подаряваме любов първо на себе си и след това и на всички останали. Простете не защото другия заслужава, а защото вие заслужавате да живеете леко и приятно и с много удоволствие от живота! Това е трудна стъпка, но дълбоко необходима! Осъзнайте, че определения човек най-вероятно няма представа какво ви е причинил и гнева, който трупате срещу него и таите в себе си вреди единствено и само на вас. Да таиш гняв е все едно да пиеш отрова и да очакваш, че от това другият ще се отрови. Отровата вреди единствено на вас. А прошката изчиства това веднъж и завинаги. Простиш ли на някого всичко значи си приключил с него и си свободен от него. Прошката е ключът от вратата на собствения ни затвор. На мен много ми харесва мислено да си представям как обидата от някой човек е като балон, който стискам в ръката си и той стои закачен за мен единствено, защото аз го стискам здраво си и не го пускам да отлети. И когато простя и сама си позволя да пусна цялата обида и гняв този балон отлита нависоко и надалече и никога повече не се връща. Или още по-разтоварващо е да си представя, че нося тази обида като смазващо тежка раница на гърба си и когато простя буквално свалям тежката раница от раменете си и започвам да дишам, да се движа, да живея по-леко! Прощавайте, обичайте и живейте леко....като започнете от прошката и любовта към себе си! Подарете (си) живот пълен с любов!

Пролетна подарителска акция

Човек и добре да живее, консумира. Дори и да се полагат съзнателни усилия за избягване на извънмерното пазаруване, в наши дни е някак неизбежно да се затрупаш с ненужни вещи. Когато имаш деца, положението става страшно! Покрай детските рождени върху родителите се изсипва един тон дрехи, играчки, игри и (сравнително малко) книги. Между рождените дни баби, дядовци, лели, вуйчовци и приятели също се чувстват длъжни да зарадват детето и родителя с нещо. Често се удивлявам колко е важно за съвременния човек да показва чувствата си чрез подаръци. Толкова ли са невидими и нереални те, че трябва да ги материализираме?

Макар да сме от родителите, които рядко купуват нещо за децата си, само за пет години и половина родителство и две деца в дома ни се натрупа огромно количество детски вещи, в пъти повече от необходимото. Често се чудя как така синът ми не показва признаци на т.нар. разглезеност, не ни обсипва с молби и заплахи така, както ние и хората около нас го обсипват с вещи. Чувствам се горда, че не ме изнудва за още играчки, а предпочита да твори-да рисува, изрязва, лепи, прави неща от глина и се радва на произведенията си повече, отколкото на поредния подарък.

Отчаянието от купищата дрехи и играчки вкъщи ме подтикна към една по-различна форма на пролетно почистване. Припряно нащраках излишните дрехи и играчки и ги публикувах в обява със заглавие “Подарявам ...”. За 2 минути получих 4 съобщения и започнах да кореспондирам с първата по бързина мама, попитах я колко е голямо детенцето и дали има нужда от нещо друго освен обявените играчки, при което получих отговор “да ви кажа от всичко имаме нужда, не съм се надявала че ще опра до това положение да гледам хората какво подаряват”. Чета историята на семейството ѝ и обедняването му и чак не вярвам. Извън София, извън тесния ни презадоволен приятелски кръг хората живеят съвсем различно и им се случват несгоди, които дори не можем да си представим. Получавам толкова много благодарности, че ми става неудобно-не правя нищо особено, само се отървавам от ненужни за нас вещи. Подготвям и изпращам пратката ѝ с удоволствие и килограм и половина детски дрехи и играчки напускат къщата. 

Чувството е безкрайно приятно и гардеробът ми все така прелива от детски дрехи, така че подхващам кореспонденция с втора майка от въпросните четири. На въпросът ми от какво имат нужда, отговаря "нямаме нищо" и отново спретвам един пакет, съобразен с възрастта и нуждите на детенцето. Този път два килограма -ставам все по-добра в опразването на къщата!

Участвала съм във всевъзможни дарителски акции, но трябва да кажа, че тази, макар и скромна, има едно голямо предимство и то е, че стигаш до един конкретен човек и можеш да комуникираш с него, разбираш конкретните му нужди и точната му ситуация, и това прави акта много личен, за разлика от привеждането на пари по сметка, оставянето на дарения някъде или пускането на смс. Топлият човешки контакт, макар и опосредстван от Интернет, дава едно неповторимо усещане за истинска солидарност. Разбира се, съществува възможността човекът отсреща да те лъже и по-скептичните хора сигурно не биха прегърнали идеята с ентусиазъм. От друга страна обаче, човек, който търси безплатни неща в Интернет, пише на непознат човек "нямаме нищо" и благодари около 10 пъти е по-вероятно да е действително нуждаещ се, отколкото да не е.

Ако и вие имате излишни вещи и искате да помогнете на хора в нужда, може да използвате възможностите за подаряване в Интернет. В Продавалник това става, като обявите една стока за безплатна -тя автоматично отива в категорията "Подарява се". Съществува и много добре разработен и функциониращ сайт за подаряване-podariavam.com, в който всичко също се разграбва много бързо.