Човек и добре да живее, консумира. Дори и да се полагат съзнателни усилия за избягване на извънмерното пазаруване, в наши дни е някак неизбежно да се затрупаш с ненужни вещи. Когато имаш деца, положението става страшно! Покрай детските рождени върху родителите се изсипва един тон дрехи, играчки, игри и (сравнително малко) книги. Между рождените дни баби, дядовци, лели, вуйчовци и приятели също се чувстват длъжни да зарадват детето и родителя с нещо. Често се удивлявам колко е важно за съвременния човек да показва чувствата си чрез подаръци. Толкова ли са невидими и нереални те, че трябва да ги материализираме?
Макар да сме от родителите, които рядко купуват нещо за децата си, само за пет години и половина родителство и две деца в дома ни се натрупа огромно количество детски вещи, в пъти повече от необходимото. Често се чудя как така синът ми не показва признаци на т.нар. разглезеност, не ни обсипва с молби и заплахи така, както ние и хората около нас го обсипват с вещи. Чувствам се горда, че не ме изнудва за още играчки, а предпочита да твори-да рисува, изрязва, лепи, прави неща от глина и се радва на произведенията си повече, отколкото на поредния подарък.
Отчаянието от купищата дрехи и играчки вкъщи ме подтикна към една по-различна форма на пролетно почистване. Припряно нащраках излишните дрехи и играчки и ги публикувах в обява със заглавие “Подарявам ...”. За 2 минути получих 4 съобщения и започнах да кореспондирам с първата по бързина мама, попитах я колко е голямо детенцето и дали има нужда от нещо друго освен обявените играчки, при което получих отговор “да ви кажа от всичко имаме нужда, не съм се надявала че ще опра до това положение да гледам хората какво подаряват”. Чета историята на семейството ѝ и обедняването му и чак не вярвам. Извън София, извън тесния ни презадоволен приятелски кръг хората живеят съвсем различно и им се случват несгоди, които дори не можем да си представим. Получавам толкова много благодарности, че ми става неудобно-не правя нищо особено, само се отървавам от ненужни за нас вещи. Подготвям и изпращам пратката ѝ с удоволствие и килограм и половина детски дрехи и играчки напускат къщата.
Участвала съм във всевъзможни дарителски акции, но трябва да кажа, че тази, макар и скромна, има едно голямо предимство и то е, че стигаш до един конкретен човек и можеш да комуникираш с него, разбираш конкретните му нужди и точната му ситуация, и това прави акта много личен, за разлика от привеждането на пари по сметка, оставянето на дарения някъде или пускането на смс. Топлият човешки контакт, макар и опосредстван от Интернет, дава едно неповторимо усещане за истинска солидарност. Разбира се, съществува възможността човекът отсреща да те лъже и по-скептичните хора сигурно не биха прегърнали идеята с ентусиазъм. От друга страна обаче, човек, който търси безплатни неща в Интернет, пише на непознат човек "нямаме нищо" и благодари около 10 пъти е по-вероятно да е действително нуждаещ се, отколкото да не е.
Ако и вие имате излишни вещи и искате да помогнете на хора в нужда, може да използвате възможностите за подаряване в Интернет. В Продавалник това става, като обявите една стока за безплатна -тя автоматично отива в категорията "Подарява се". Съществува и много добре разработен и функциониращ сайт за подаряване-podariavam.com, в който всичко също се разграбва много бързо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар