Да (си) подариш Любов

от Вили

Тази година точно ден преди любовния 14-ти февруари си направих прекрасен подарък. Посвещавам го на любовта към себе си. По-точно посвещавам го на все по-осъзнатото ми желание да се влюбя в себе си и то за цял живот! Подарих си лекция на Маги Пашова на тема  „ Как да обичаш тялото си”. Защото както казва Маги: „когато една жена отключи сърцето си за самата себе си, другите отключват сърцата си за нея! Онези, които усвоят или по-скоро си припомнят това забравено умение, се радват на изключително здраве, красива фигура, позитивно излъчване и любов.”

Нека ви разкажа за красивия ми и незабравим подарък. В комфортна просторна зала в стилен хотел в центъра на София малко преди 19ч пристигнахме с моя приятелка да се регистрираме за лекцията. Не бях чувала преди нищо за лекторката и бях оставила на вселената/съдбата/късмета както искате го наречете да ме изненада. И изненадата беше прекрасна! Два часа от времето ми отделено за моето осъзнаване, израстване и личностно развитие! Два часа след които чувстваш, че си направил нещо не просто добро, а нещо революционно добро за себе си! И така, настанихме се удобно, столовете бяха подредени в кръг, имахме листове и химикалки за записки. Групата беше около 30 жени и 1 мъж. Маги е уникално пленяваща жена и оратор. Около нея се носи ефирна, нежна енергия, която успокоява и те кара да присъстваш изцяло в момента и да мислиш само за това, което говори. Ето какво остана в мен и как пречупих казаното от нея през моята призма.

Всички се раждаме обичайки безусловно телата си, радваме се на пръстчетата си, на крачетата, на отражението си в огледалото без да намираме никакъв дефект или дори минимално отклонение от съвършенството. С годините нещата се променят. Къде на майтап, къде на истина, къде волно, къде неволно хората около нас включително и най-близките ни ни „нанасят удари”, които и Чък Норис не може да си представи, че би могъл да нанесе. Да си най-високото или най-пълното момиче/момче в градината, да си единствения без гадже, да си облечен с по-евтини дрешки от останалите и да ти се присмиват това са само частица от нещата, които се изливат върху детската душа. Детето започва да търси причината в себе си, да смята, че нещо в неговото тяло не е наред щом така ярко се отличава и различава от другите. Подобни случки оставят много траен и дълбок спомен в детското съзнание, което на по-късен етап се трансформира в комплекс за малоценност, убеждение, че не заслужаваш, убеждение, че има нещо сбъркано в теб. Това от своя страна влияе на изборите, които правим и на резултатите от тези избори. И омагьосания кръг се затваря. Излизането от този кръг е чрез осъзнаване, прошка и приемане. Върнете се назад и вижте всички подобни случки, които са ви накарали да се чувствате зле, недооценени, пренебрегнати, отхвърлени, обидени. Много често тези неща ни ги причиняват най-близките ни хора, напълно несъзнателно, но ефекта от най-близките ни е най-силен върху нас. Те, разбира се, не са го направили с цел да ви травмират психически, а защото с тях може би точно така са постъпвали и това е единствения начин на поведение, който познават в създалата се ситуация.

Като за начало огледайте болезнената ситуация възможно най-безпристрастно и разберете че никога нищо не е лично срещу вас. Никой не наранява другите хора ако е щастлив и не изпитва болка. Щастливите хора не могат да ви нараняват. Може да ви рани, обиди, нагруби само човек, който носи много болка в себе си и не знае как да я изкара. Щастливите хора ще опитат да ви „заразят” със щастие, но никога с болка. Затова разгледайте всяка ваша болезнена ситуация внимателно и безпристрастно. Опитайте да видите какво е накарало този човека така да ви обиди и винаги помнете, че никой осъзнат, щастлив, добър човек няма да ви причини болка. Затова простете на тези хора, колкото по-силно са ви обидили толкова по-голяма е била болката им от вътре и най-често тази болка няма нищо общо с вас. Най-вероятно е нанесена точно по начина, по който сте я получили и вие – незаслужено и напълно неоснователно. Застанете пред нараненото дете в този човек и му кажете, че му прощавате. Кажете му, че не знаете точно поради каква причина ви е причинил обидата, но му прощавате и го обичате. Простете и на себе си, защото волно или неволно и вие може би сте били причина за нечия болка или сте обидили без дори да разберете. Това е човешко и човек се учи от грешките си и израства чрез прошките.

Това е трудна крачка без съмнение. Прошката е мощно изчистващо средство! Тя ни изчиства и прави и телата ни и живота ни леки! Чрез прошката подаряваме любов първо на себе си и след това и на всички останали. Простете не защото другия заслужава, а защото вие заслужавате да живеете леко и приятно и с много удоволствие от живота! Това е трудна стъпка, но дълбоко необходима! Осъзнайте, че определения човек най-вероятно няма представа какво ви е причинил и гнева, който трупате срещу него и таите в себе си вреди единствено и само на вас. Да таиш гняв е все едно да пиеш отрова и да очакваш, че от това другият ще се отрови. Отровата вреди единствено на вас. А прошката изчиства това веднъж и завинаги. Простиш ли на някого всичко значи си приключил с него и си свободен от него. Прошката е ключът от вратата на собствения ни затвор. На мен много ми харесва мислено да си представям как обидата от някой човек е като балон, който стискам в ръката си и той стои закачен за мен единствено, защото аз го стискам здраво си и не го пускам да отлети. И когато простя и сама си позволя да пусна цялата обида и гняв този балон отлита нависоко и надалече и никога повече не се връща. Или още по-разтоварващо е да си представя, че нося тази обида като смазващо тежка раница на гърба си и когато простя буквално свалям тежката раница от раменете си и започвам да дишам, да се движа, да живея по-леко! Прощавайте, обичайте и живейте леко....като започнете от прошката и любовта към себе си! Подарете (си) живот пълен с любов!