Уплитат ни, превземат ни и ни помагат да се вкопчим в сигурността, която животът постоянно ни отнема.
Празни думи, думи-залъгалки, увиват се като бръшлян около смисъла на живота ни и бавно го убиват.
Закотвят ни, заковават ни-далече от мечти и пътища, в онова безкрайно банално "тук и сега".
Оправдават бездействието ни, страховете ни и ги правят да изглеждат безкрайно обосновани, безкрайно разумни.
Колкото повече страхове, толкова повече думи. Колкото повече думи, толкова по-малко действия.
Порой от безсилие и безсмислие под формата на несекваща реч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар