Защо съм феминистка?

Дълго време тайно, само пред себе си, съм се самоопределяла като феминистка, но като че ли дойде време да го кажа публично и да посоча защо. Целият ми жизнен опит ме отведе към това да чувствам, че жените са третирани несправедливо от самото си раждане. Последствията са видими не толкова отвън, колкото отвътре. Феминистка съм, защото наблюдавам и усещам, че ние, жените:

• по-често преживяваме срам, вина и съмнение в сравнение с мъжете. Определено смятам, че това е резултат от разликите във възпитанието на двата пола.
• твърде често се самоподценяваме и пропускаме да забележим и изявим силните си страни. Можем много повече от това, което си мислим, че можем.
• непрекъснато търсим одобрение и любов и се стремим да ги задържим, дори когато това е против нашите принципи, чувства и стремежи. 
• все още се сблъскваме със схващането, че за жените има набор от "места" (дома, семейството, козметичния салон), докато за мъжа такова ограничение няма.
• имаме недостатъчно разгърнат потенциал да действаме и променяме живота си.
• срещаме трудности с езика, защото в себе си не вярваме, че можем да изразим себе си през него. Част от нас говорят прекалено много, без да казват нищо съществено и успешно избягват истински важните за нас теми и идеи. Друга част от нас се спъват в езика.
• търсим убежище в телата си. Когато се чувстваме зле, стратегиите ни за справяне се въртят около телесното-пазаруваме, готвим, прекаляваме с храната
• сме по-склонни да лишаваме себе си, отколкото да си позволяваме-удоволствие, почивка, награда.

Аз разбирам феминизма не толкова като борба, а преди всичко като проблематизиране на традиционните концепции за мъжко и женско (мъжествено и женствено) и последствията от тях. Макар да са в основата на един външно стабилен обществен порядък, мисля, че цената, която се плаща за този порядък и от двата пола е твърде висока, и е време за промяна.