Преди една година съдбата ни заведе на едно такова
място-малък параклис на няколко километра от село Пирин. Макар и встрани от
селото, параклисът "Св. Дух" и районът около него бяха изключително
облагородени и поддържани-с навес, кошчета, тоалетни, чешми, иконостас. От
местните хора научихме, че на празника на храма по традиция там се събират хора от
селото, празнуват и остават да спят. Никой не можа да ни каже откога е
параклисът, но беше очевидно, че това беше едно все още живо място и престоят
ни там беше умиротворяващ и замислящ за всички ни.
Тази есен посетихме още едно "живо" място, за което бяхме
научили точно край параклиса до село Пирин - храма в село Златолист. Храмът е
известен най-вече покрай живялата там Преподобна Стойна, за която се твърди, че
е била свята жена и е лекувала местните хора подобно на Ванга. Говори се, че
самата Ванга е смятала Преподобна Стойна за своя предшественичка и силата й-за
три пъти по-голяма от нейната собствена. На Преподобна Стойна се приписват
многобройни чудеса и пророкувания, но изглежда, че основната причина за славата е била грижата й за местните
хора, за болни и страдащи.
Асфалтовият път от Мелник до Златолист е идеален за каране
на колело-спокоен и красив, предоставя един особен поглед към Пирин. Минава се
през малки закътани селца в подножието на планината. Пеша до село Златолист може да се стигне от Роженския манастир и от Мелник – разстоянието и до двете места е 5 километра. Чудесно място за спокойна почивка, а защо не и за палаткуване.
Храмът се казва "Св. Георги Победоносец",
но следите от култа към Преподобна Стойна са навсякъде-надписа пред портата,
картини с образа й, напомнящи икони, малка книжка за живота й, стаята, в която
е живяла, монументалния и окичен с цветя неин гроб зад църквата. Дворът също е
впечатляващ-огромен чинар, до който хората се молят и където оставят листчета с молбите си, люлки и пързалки
за децата.
Макар да е починала в далечната 1933 година, Преподобна
Стойна явно е оставила дълбока следа в съзнанието на хората. Удивително е как
въпреки че няма никакви писмени свидетелства за думите и делата й, вярата в
святостта й е просъществувала през годините и през поколенията. Устното
предаване, тази най-ранна и най-древна форма на обмен между хората, очевидно е
по-убедително и по-впечатляващо от всяко евангелие и всяка книга. От друга
страна, мисля си, че култът към Стойна е израз на нуждата на обикновените хора
божественото да бъде "преведено" в истински човешки образ, по-близък
и по-реален от Христос. На нуждата божественото да се открива тук и сега, близо
до нас, сред живите и себеподобните.
Няма как да не направя паралел с думите на Петър Дънов -
много често той говори за това, че хората са проводник на божественото.
"Всеки човек всякога трябва да бъде проводник. Носете идеята, че трябва да
бъдете проводници на Божественото, но не на човешкото."" Работете върху своя ум, сърце и воля, организирайте
техните сили, за да станете проводници на Божията мисъл, на Божествените
идеи." Ето това е живата вяра-да знаеш, че божественото е в теб и в хората
около теб, да го разпознаваш и да го почиташ.
Разбира
се, официалната религия отрича и винаги ще отрича този аспект на вярата. Интересното
в случая обаче е, че за разлика от Ванга и Дънов Преподобна Стойна не е
отхвърлена официално от Българската православна църква-по-скоро почитането й е
мълчаливо разрешено. Може би решаващо в случая е това, че тя е живеела и е
служела в църквата. В двора на църквата гробът на Преподобната Стойна е редом с
този на свещениците, а книгата за живота й е издадена с помощта на свещеник. Едно
рядко срещано мирно съжителство на религията с народната вяра. Едно място, в което човек естествено и неизбежно се изпълва с почит, смирение, надежда.
Дано да остане такова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар