Филип Лхамсурен - "Забравените пътища"

"Забравените пътища" е книга, която очаквах дълго и с огромно нетърпение. Предизвестено в интервюта, статии в Интернет и на живо в "+това", пътуването на Филип Лхамсурен от Родопите до Памир по "забравените пътища" прикова вниманието ми и започнах да се чувствам съпричастна към него, още преди да е започнало. И макар да очаквах много от книгата, тя надмина очакванията ми.

И тук идва уточнението - има книги, които не са просто "книги", и тази е от тях. "Забравените пътища" е живо преживяване, усещане, философия, вдъхновение, тя е отвъд думите. Тя е едно духовно движение към фундаментално човешкото. Книгата впечатлява не със стил, мисъл или гръмки послания, а по най-естествения възможен начин- като искрено споделен опит и размисъл.

Гледната точка на Филип е безапелационна – на човек, който открито заявява непоносимостта си към съвременния начин на живот, уседналостта, технологиите и съпровождащата ги сигурност, комфорт и безразличие. "Никога не съм виждал мястото си в този модерен свят" казва просто той. Смятам, че всеки човек с усещане за свобода в дъното на душата си чувства и знае, че светът, който обитаваме така задружно и така уверено, е безкрайно изкуствен и ни е оплел в цяла мрежа от зависимости – от парите, от работата, от семейството, от приятелите, от техниката, от леността. Това е очевидната истина и макар да няма как да ни е приятно да го признаваме, със сигурност дължим тази истина на самите себе си. Може би това признание, но не само, дава подтик на огромен и все по-увеличаващ се брой хора по света да превърнат пътуването в начин на живот и на мислене и по този начин да държат съзнанието си отворено към непознатото и неочакваното. Разбира се, да пътуваш не е рецепта за "просветление", а активен процес, в който човек участва не само съзнателно, с планиране, проучване и резервиране, а и несъзнателно - допускайки го вътре в себе си и оставяйки го да те промени. ("Истинското пътуване остава дълбоко и понякога е загадка и за самия мен", както пише Филип).

Извън този аспект книгата е вълнуващ, задъхан разказ за едно различно пътуване на границите на човешките възможности, в непознати и далечни дестинации и би била интересна дори за неизкушения от пътуванията читател. 

Любими моменти

"Доброволната несигурност отваря врати към действителността."

"Трябва по-бързо да се отдалеча оттук, да изгубя порока на комфорта и всичко познато, както и мнимата сигурност."

"Няма ги тези, с които ме свързва кръвта, и така с времето гласът на природата става все по-близък, уединението по-сладко, вярата по-ясна, което я прави и по-болезнена."

"Всяка принудителна неподвижност кара тялото ми да се лишава от така важния ветрец, произлизащ от движението. Накратко - имам нужда от раздвижване на въздуха, имам нужда от решение."

"Аз се движа напред, покорен от тишината, от невидимата нишка, която ме води към непознатото, имащо вкус и на нещо забравено … Истината е, че човек е бил навсякъде, просто трябва да се постарае да си спомни."

"Истински свободният човек, умствено и духовно, винаги ще бъде бездомен, така че пътувайки, не търся и не намирам, просто изследвам."

"За мен е обидно, ако човек притежава воля и добро здраве, да се впуска напред, използвайки машините. Самият шум на двигателя не ми позволява да се потопя пълноценно в природата …Човек трябва да умее да се движи в тишина, за да преодолее не само разстоянието и трудностите, но и себе си."