За Ема Уотсън и изречената истина

Да чуеш една 24-годишна актриса, невероятно красива и световно известна, да говори за феминизъм на международен официален форум без съмнение е изненадващо и в същото време - нещо, от което светът има нужда. Преди дни в ролята си на Посланик на добра воля по въпросите за правата на жените към ООН Ема Уотсън произнесе изключително емоционална и силна реч в централата на ООН в Ню Йорк, призовавайки мъжете да се ангажират с каузата на равенството на половете и да подкрепят кампанията на ООН "Той за нея (HeForShe)". В речта си Ема Уотсън се самоопределя като феминистка и сама посочва, че феминизмът е непопулярна и неприемлива дума. Просто и искрено, почти по детски, тя казва "да се бориш за правата на жените е станало синоним на това да мразиш мъжете. Само за справка, феминизмът по дефиниция е разбиране, че мъжете и жените трябва да имат равни права и възможности." И още нещо, равенството между половете е проблем и на мъжете и те също са потърпевши от него. Речта й е откровено вдъхновяваща и може да бъде прочетена тук:
http://www.telegraph.co.uk/women/womens-life/11112842/Emma-Watson-Im-a-feminist-because-Ive-known-sexism-since-I-was-eight-years-old.html

Ще ми се начинът, по който тази девойка говори за половете и за феминизма да сложи край на много нелепи митове– този за грозната феминистка, която е без мъж и без деца, за феминизма като агресивна и яростна борба против мъжете, за мъжете като потърпевши от феминизма. Особено в България "феминизъм" е мръсна дума и да го изповядваш открито е равносилно на лудост.

Истината е, че феминизмът е нещо естествено. Няма нищо срамно, грозно, агресивно или радикално в това да виждаш и да обсъждаш различията в начина, по който се възприемат, възпитават и третират жените и мъжете. Да си задаваш въпроса на какви основания различният пол генерира различни социални очаквания. Да осъзнаваш, че човекът е нещо повече от "мъж" или "жена" и че това, което представлява всъщност може да не се покрива докрай със социално породените очаквания. Да си задаваш въпроса "защо не", когато се натъкнеш в себе си или в обществото на забрани, приложими само за единия пол. Да си осъзнат за наличието на двойни стандарти спрямо мъжа и жената в много, много области.

През годините сравнително често попадам на феминистки четива (разбира се, на английски език, тъй като на български такава литература почти не се превежда) и винаги са ме карали да се замислям дълбоко върху преживяването да си жена и защо то е толкова различно от това да си мъж. Което пък ме е насърчавало да прекрачвам отвъд границата на дефинираното като "женствено" (което по принцип не ми се удава) и да се чувствам добре там. Би ми се искало повече жени да го правят – смело да отиват там, където обществото не очаква да бъдат, за да научават повече за себе си и света. Феминизмът е естествената позиция на жената, която търси себе си отвъд стереотипите, на мислещата жена. Или както просто казва Вирджиния Улф, "феминистка е всяка жена, която казва истината за своя живот." Нека не крием от себе си истината за своя живот, независимо дали ще се наречем феминистки или не.

Филип Лхамсурен - "Забравените пътища"

"Забравените пътища" е книга, която очаквах дълго и с огромно нетърпение. Предизвестено в интервюта, статии в Интернет и на живо в "+това", пътуването на Филип Лхамсурен от Родопите до Памир по "забравените пътища" прикова вниманието ми и започнах да се чувствам съпричастна към него, още преди да е започнало. И макар да очаквах много от книгата, тя надмина очакванията ми.

И тук идва уточнението - има книги, които не са просто "книги", и тази е от тях. "Забравените пътища" е живо преживяване, усещане, философия, вдъхновение, тя е отвъд думите. Тя е едно духовно движение към фундаментално човешкото. Книгата впечатлява не със стил, мисъл или гръмки послания, а по най-естествения възможен начин- като искрено споделен опит и размисъл.

Гледната точка на Филип е безапелационна – на човек, който открито заявява непоносимостта си към съвременния начин на живот, уседналостта, технологиите и съпровождащата ги сигурност, комфорт и безразличие. "Никога не съм виждал мястото си в този модерен свят" казва просто той. Смятам, че всеки човек с усещане за свобода в дъното на душата си чувства и знае, че светът, който обитаваме така задружно и така уверено, е безкрайно изкуствен и ни е оплел в цяла мрежа от зависимости – от парите, от работата, от семейството, от приятелите, от техниката, от леността. Това е очевидната истина и макар да няма как да ни е приятно да го признаваме, със сигурност дължим тази истина на самите себе си. Може би това признание, но не само, дава подтик на огромен и все по-увеличаващ се брой хора по света да превърнат пътуването в начин на живот и на мислене и по този начин да държат съзнанието си отворено към непознатото и неочакваното. Разбира се, да пътуваш не е рецепта за "просветление", а активен процес, в който човек участва не само съзнателно, с планиране, проучване и резервиране, а и несъзнателно - допускайки го вътре в себе си и оставяйки го да те промени. ("Истинското пътуване остава дълбоко и понякога е загадка и за самия мен", както пише Филип).

Извън този аспект книгата е вълнуващ, задъхан разказ за едно различно пътуване на границите на човешките възможности, в непознати и далечни дестинации и би била интересна дори за неизкушения от пътуванията читател. 

Любими моменти

"Доброволната несигурност отваря врати към действителността."

"Трябва по-бързо да се отдалеча оттук, да изгубя порока на комфорта и всичко познато, както и мнимата сигурност."

"Няма ги тези, с които ме свързва кръвта, и така с времето гласът на природата става все по-близък, уединението по-сладко, вярата по-ясна, което я прави и по-болезнена."

"Всяка принудителна неподвижност кара тялото ми да се лишава от така важния ветрец, произлизащ от движението. Накратко - имам нужда от раздвижване на въздуха, имам нужда от решение."

"Аз се движа напред, покорен от тишината, от невидимата нишка, която ме води към непознатото, имащо вкус и на нещо забравено … Истината е, че човек е бил навсякъде, просто трябва да се постарае да си спомни."

"Истински свободният човек, умствено и духовно, винаги ще бъде бездомен, така че пътувайки, не търся и не намирам, просто изследвам."

"За мен е обидно, ако човек притежава воля и добро здраве, да се впуска напред, използвайки машините. Самият шум на двигателя не ми позволява да се потопя пълноценно в природата …Човек трябва да умее да се движи в тишина, за да преодолее не само разстоянието и трудностите, но и себе си."

Чалга-туризъм в Крушуна

Обичам необикновената българска природа и пътуванията ни в страната ме зареждат с много  положителна енергия и истински възторг. Точно обратния ефект обаче имаше разходката ни до една изключително популярна дестинация-Крушунските водопади. Напливът от туристи в комбинация с ... хм особеностите на местната култура е превърнало това толкова красиво място в истинско безумие и съботно-неделното ни посещение в района ме изпълни с отвращение и ярост.
Първата неприятна изненада е таксата за посещаване на водопада-2 лева на човек, които се събират от посетителите на база на наредба на община Летница. Каква е логиката да събираш такса за природен феномен, който не изисква поддръжка, облагородяване и за чието съществуване нямаш абсолютно никакъв принос-това знаят само общинските съветници на Летница. Още по-абсурдното от определянето на такса за посещаване на водопад е уточнението, че жителите на община Летница са освободени от нея!
Заобикаляме будката за събиране на такса и навлизаме в пътеката, без да сме платили-не заради скъперничество, а заради принципите си. Неприятните впечатления обаче продължават да ни затрупват. В началото на пътеката за водопада се мъдри голям и препълнен басейн (!), а в ушите ни дъни чалга. Хората, с които се разминаваме, ни предупреждават, че "музиката" (силно казано, естествено) става все по-силна нагоре. Оказва се, че в заведението под водопада се празнува циганска сватба и многобройните туристи са принудени, волю-неволю, да изслушат музикалния подбор на диджея и пожеланията му към младото семейство. Разбира се, на този фон природата изглежда странно притихнала и някакси не на място, направо излишна...
През тълпата разглеждаме забележително красивия водопад и даже, с изчакване, успяваме да се снимаме по мостовете. Надписи ни уведомяват, че край водопада някога се е намирала Крушунската света обител, в която през 13-ти-14-ти век в безмълвие и молитва се е практикувал исихазмът. Каква ирония, че това някога тихо и свято място се е превърнало в истински панаир! Слизаме от пътеката, подминаваме заведението, в което се вихри сватбата, и попадаме сред  миризми на скара, сергии за сувенири и оферти за наливна бира. Тръгваме си отвратени.
Къщата за гости в село Крушуна, в която имаме резервация, също е пълна пародия. На доста висока цена тя предлага бетониран двор и механа в съседство, където гостите на къщата пекат скара и слушат чалга на високи децибели-видимо настроени "за купон". Говорим със собственичката да ги предупреди високата музика да спре в 22 часа и получаваме съвет да затворим прозорците си (в разгара на лятото!), дограмата била много качествена и нищо нямало да се чува. Разбира се, това не е така, но тя е съпричастна към желанието на гостите си "да разпуснат". С носталгия си спомняме за родопското гостоприемство и топлината на хората там. Няма как да не заключим, че "планината ражда хора, а полето-тикви" и дори факта, че аз самата съм от "полето" не променя очевидността на старата българска поговорка...

(Почти) сама на път

Да пътувам е важна част от живота ми, начин да обогатя мислите и опита си, да обновя и очистя душата си. Въпреки това не бях предприемала сериозно и по-продължително самостоятелно пътуване, макар винаги в дъното на душата си да съм мечтаела за това. Книгата на Симон дьо Бовоар обаче ме вдъхнови в тази посока и ме насочи към Франция. От край време имам афинитет към финото френско слово (кога разбираемо, кога не :)) и реших, че е време да се сблъскам с него и извън книгите.  Първоначалната ми идея беше пътуването да е тематично-"по стъпките на Симон дьо Бовоар", след това премина в желание да посетя легендарния френски Прованс, но тъй като трябваше да пътувам с моята малка 1.4-годишна дъщеричка, реших да се съсредоточа върху постижимото за майка с малко дете. За първа и начална точка избрах град Монпелие, препоръчан от приятел и намиращ се на 3 часа с влак от изходната ми точка за Франция-Барселона.

Каучсърфинг

Може би най-хубавата част от пътуванията за мен са срещите с местните хора и затова реших да използвам каучсърфинг, който свързва пътешественици и хора, приемащи гости от цял свят. Каучсърфингът обединява две любими мои занимания-пътуването и споделянето. Колкото повече сърфирах из сайта в търсене на домакин, толкова повече се убеждавах, че това преживяване е за мен и че трябва да го изпитам! Профилите на регистрираните хора са много интересни, отзивите от гостуванията-ентусиазирани и мили и въобще това е едно безкрайно позитивно място, из което сърфирах с истинско удоволствие. Като нов член на общността без никакви положителни отзиви в профила си, ми беше необходимо да изпратя много искания за гостуване (couchsurfing requests), докато не получих първия си положителен отговор от Монпелие. Радостта ми беше огромна! Докато бях в Барселона, получих още два положителни отговора от домакини в Монпелие. Купих си еднопосочен билет за Монпелие, свързах се по телефона с първия си кандидат-домакин-51-годишна жена и се отправих на път с огромно вълнение.

Пристигах в 19.20 часа в непознат град с 1-годишно дете и чаках непозната жена, която щеше да ме приюти-ситуацията изглеждаше рискована и здравомислещ човек едва ли би се озовал в нея, но пък на мен ми харесваше привкуса на приключение. Винаги съм знаела, но сега го осъзнах много ясно, че непознатото и несигурността са много по-комфортни за мен от спокойствието, предвидимостта и рутината. Обичам вълнението, което носи риска, заедно с винаги съпътстващия го привкус на страх. Не съм нито смела, нито страхлива - доверявам се на случайността като на стар приятел, защото вярвам, че живеем в безкрайно красив и пълен с чудеса свят.

Домакинята ми Шантал ме чакаше и прекарахме заедно два незабравими дена в разговори и разходки. "Професионален пътешественик", открит и сърцат човек, тя се погрижи за мен и дъщеря ми във всяко отношение. Макар и на различна възраст, от различни страни, с различен житейски опит, открихме много общи неща помежду си и възгледите ни съвпадаха почти изцяло. Случайността отнове не ме подведе, а ме заведе точно там, където трябваше да бъда, за да науча още и още за себе си, хората, света.
Шантал планира останалата част от пътуването ми-свърза се с един от другите кандидат-домакини от каучсърфинг-мрежата и резервира за нас хотел в Ним-съседно на Монпелие градче, за което бях чула, че е хубаво и има интересна архитектура.

Следващите ми домакини бяха младо семейство с деца на възрастта на моите. Удиви ме доверието, с което 5 минути след срещата ни, жената ми връчи ключовете за дома им. Прекарахме вечерта в приятен разговор за пътувания, гледане на деца, палатки. Домакинята ми също беше пътувала скоро без децата и съпруга си-отново тематично съвпадение!

Намиране на Прованс

Пристигнах в Ним, без да знам почти нищо за града, и много го харесах. Очарователен град с добре запазени римски паметници и същевременно с много симпатични улички, фонтани, площади, църкви. Амфитеатърът в Ним е наистина впечатляващ като размери! В него има места за 20 000 човека и редовно се провеждат концерти и спектакли. Макар и сравнително малко градче (149 000 човека население), в Ним има много приятни местенца, където човек да се разхожда необезпокояван от коли, най голямото от които е парка Jardins de la Fontaine .

Благодарение на малка книжка за Прованс, която си купих, установих, че Ним е в Прованс и че съм попаднала на желаното място, без да направя никакво съзнателно усилие за това! Дали събитията се подреждат според несъзнаваните ми желания или пък аз предусещам интуитивно какво трябва да направя, за да ги осъществя? Трудно ми е да определя, но е факт, че в живота ми често се случва такова препокриване на реални събития с мои мисли и фантазии по някакъв невидим, но много доброжелателен механизъм, който мога да обясня единствено с понятието синхроничност на Юнг.

Реших да остана 3 дена в Ним и оттам да посетя за един ден Авиньон, също фигуриращ с 

няколко изречения и снимка на мост във въпросната книжка за Прованс. Натоварихме се на влака за Авиньон и след 20-30 минути пристигнахме. От туристическия център в Авиньон се снабдих с карта на града и се насочих към основната забележителност-папският дворец, една от най-големите готически сгради във Франция и Европа.

Дворецът ми направи невероятно впечатление с внушителността и масивността си. Като цяло католическите сгради ми въздействат много силно – излъчват една твърдост и непоколебимост и ме карат да се чувствам уверена в собствената си вяра. В непосредствена близост до Папския дворец има малък парк и място с удивителна гледка към града и околността. В края на града минава реката Рона, една от най-големите във Франция. Разходих се по брега на реката със спящо бебе в количката и се натоварих на малка лодка, която превозва безплатно до отсрещния бряг на реката. Вместо да се насладя на полянките по брега на реката и на малките улички на Авиньон обаче, взех амбициозното решение да разгледам и Вилньов-лез-Авиньон-малко градче в непосредствена близост до Авиньон, за което също бях прочела, че е пълно с красиви сгради. Градчето обаче се оказа трудно за намиране пеша и търсенето му в най-големия пек се оказа не особено приятно преживяване. Пристигнахме в него изморени от силното слънце, разгледах го набързо и хванах автобуса за Авиньон, а вечерта-влакът обратно за Ним.

Финал и размисли

Наближаваше деня за обратния ми полет към България и нямах време (а и пари) за още разходки. Отправих се към Барселона със съжаление - съжалявах, че не отидох в Марсилия и в Арл, които бяха наблизо, и ми беше много, много мъчно, че пътешествието ми свършва.

В същото време бях щастлива и горда от начина, по който то протече. Натрупах разнообразни впечатления от природата и архитектурата на тази част на Франция. Прекарах чудесни моменти както в общуване с местни хора, така и със себе си и с моята малка дъщеря. Почувствах тръпката на пътуването към нещо непознато. Липсата на Интернет на път и на предварителна подготовка за пътуване има своите предимства, защото дава привкус на изненада на радостта от откриване на хубавите места и увеличава вълнението.

Разбира се, пътуването с дете на възраст между една и две години е предизвикателство и не е точно спокойното самостоятелно пътуване, от което имах нужда, но с повече търпение (вечната родителска мантра!) нещата се получават, поне приблизително. Същевременно, пътуването с малко дете е гаранция, че жената ще получи максимално добро отношение и че ще бъде в безопасност (така поне си мисля).

Феминистки нотки

"От все сърце вярвам, че всяка жена трябва да предприеме пътуване сама поне веднъж в живота си…Жените не са достатъчно независими." "Едно от най-хубавите неща на самостоятелните пътувания е че ставаш независима и самодостатъчна. Ставаш шеф на самата себе си. Не се лишавай от толкова прекрасна и весела възможност да израстнеш и да се погрижиш за себе си. Като се справяш с големи предизвикателства сама, ще станеш много по-силна и самодостатъчна личност. Остави пътуването да те направи по-независима." Това е част от " Манифест на пътуващата сама жена" от блогърка, която обикаля света сама (тук) и спокойно мога да се подпиша под тези думи.

Огромен брой изследвания показват, че жените все още страдат от ниска самооценка и неувереност (тук). В ежедневието си лесно и удобно свикваме да се осланяме на мъжа до себе си, а ако няма такъв-живеем с очакването той да дойде в живота ни и да го нареди. Склонни сме да се поставяме в зависимост от обстоятелствата или хората около нас, трудно взимаме и осъществяваме решения, хабим огромна част от енергията и времето си в незначителни и второстепенни дейности. Имаме нужда отново и отново да доказваме способността си да се справяме със собствени сили, да развиваме чувството си за независимост, инициативност и интегритет. 

 Самостоятелното пътуване изисква решителност, активност, организационни умения и умения за ориентиране и е чудесно упражнение по независимост за всяка жена! Повече от всичко друго, имаме нужда да пътуваме към себе си...

 Или както пише любимата Блага Димитрова:

САМА ЖЕНА НА ПЪТ

Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.

И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.

Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.

Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.

Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.

Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.

Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.

Теодора Димова "Влакът за Емаус"

В наши дни вярата е захвърлена в ъгъла на душата ни, не знаем как да говорим за нея и сe страхуваме да го правим, за да не изглеждаме странни и "ненормални". Затова е истинско чудо човек да попадне на роман като "Влакът за Емаус"-книга, в която се говори за вяра, Бог, Христос, църква, смирение и покаяние по един емоционален, истински и в същото време модерен начин. Вълнуваща и силна книга, която разголва отчуждението и неудовлетвореността на съвременния човек и ги претворява в любов, взаимност, единение, радост по един почти мистичен начин. Пътят до там и мостът към нас самите е автентичният религиозен опит, все по-рядък, все по-трудно достъпен и все по-необходим в нашето духовно празно време.

Лично за мен, прочитът на книгата беше разтърсващо преживяване и докосна много съкровени места в мен. Особено интересно ми беше преживяването за църква, защото по някакъв начин примири противоречивите ми усещания спрямо нея. От една страна, винаги съм била привлечена от църквата, но от друга, конкретните нейни прояви ме оттласкват далеч, далеч ... Но както пише във "Влакът за Емаус" "всичко е в тази заедност на човешките същества и това означава църква, точно това е църквата, единствено това е църквата, а не пространството на храма, не паленето на свещи в храма, не усамотението в храма, защото колкото по-разединени и отчуждени са хората, толкова по-изплашени и безутешни са"

Други любими моменти са:

"смирението боли…най-много от всичко боли смирението, особено когато трябва да приемем собствените си грешки…"

"болката ще се претвори в радост така, както болестта се претворява в здраве"  

"непостоянството в човешките отношения причинява най-голямата болка … непостоянството е разкъсване на телата ни, непостоянството е част от нас, само любовта заличава непостоянството, само тя преодолява разкъсването."

"Господ ни се разкрива, когато най-малко го очакваме, тогава той ни изпраща своите неописуеми и величествени знаци"

"никой, никой не ни беше казал, че плачът може да е пречистващ и просветляващ отвътре, че сълзите могат да се превърнат в благодатни, възраждащи, възкресяващи, че страхът, паниката, безнадеждността, отчаянието могат да бъдат прогонени и на тяхно място да дойдат успокоението и радостта, чудодейното умиротворение от падането пред Христос, когато сме най-слаби, когато сме на дъното, когато се строполяваме пред него в най-голямото си отчаяние, когато Му казваме, че не можем, не можем, не можем така, тогава прогонваме страха и претворяваме отчаянието в надежда, безутешността в радост. "

"Църквата в България се е обезцърковила…Загубила е духа на Христос"

"покаянието е скръб, пропадане, мъка заради грозното и срамното в нас, с което не можем и не можем да се преборим, заради чернилката в нас, която отравя живота ни, но в истинското покаяние радостта надделява над скръбта, в него ние се окъпваме, окъпваме душите си, защото през него ние се приближаваме до царството Божие"

Връзката с Бог

Връзката с Бог е основополагаща за мен и всеки път, щом я занемаря, последиците неминуемо идват-апатия, отчуждение, раздразнение, усещане за празнота. Да съм свързана с Бог (по моя си хлабав, неуравновесен и изменчив начин) означава да съм балансирана и наместена, а отношенията ми със света и хората около мен да са позитивни и ползотворни. Дефицитът на вяра винаги ме кара да свръхнатоварвам с очаквания отношенията си с хората, да очаквам от тях повече, отколкото те някога биха могли да ми дадат, да съм недоволна и свръхкритична.

Тези дни отворих произволно избрана електронна книга на Учителя Петър Дънов и попаднах на размислите му за връзката с Бога и те както винаги, безупречно резонират с моите усещания и нужди.

"Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога."

"Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога"

"При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преоделее."

"Вие можете да сте при най-ниските или най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога"

"При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен"

"Имате ли смирение, Божията любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божественият дух носи в себе си."

"Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота."

"Като приемете божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквито и усилия да правите, ще бъде напразно."

"Бъдете свободни, естествени в отношенията си. Само така ще се създаде здрава връзка между вас и Бога"
  
"Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото начало."

из "Ученик – Път към освобождение"

Беседа от Учителя, държана на 22 юни 1922 г. в София

Как да пазаруваме осъзнато

Отдавна би трябвало да сме наясно, че изборът да купим нова вещ носи преки последици за околната среда, а оттам и за нас, които пребиваваме в нея. Нашето потребителско поведение движи индустриалното производство, което генерира замърсяването на околната среда. А нека не се лъжем, в замърсена околна среда няма как да живеем здравословно. Би било добре да има планета, която да поема създадените от хората отрови и вредни вещества, но такава няма, така че те неминуемо достигат до нас, до близките ни хора и до следващите поколения. 

В тази връзка, много съм радостна за това, че в България вече се говори за "икономика на споделянето" ( например тук) и че има все повече алтернативи на пазаруването на нови вещи. Тенденцията за споделяне и свободна размяна на вещи и услуги отдавна се развива на Запад и вече се е превърнала в мода, бизнес и начин на живот за много хора!  У нас също има голямо раздвижване в тази посока-организират се събития за размяна на вещи ("свободни пазари", "айляк базари", "свободни книжарници"), има сайтове за споделени пътувания, все повече хора разменят вещи чрез форуми, сайтове и Фейсбук групи. Въобще имам чувството, че в България се надига истинска вълна на споделеност и че тя увлича все повече и повече хора. Струва ми се, че тази вълна отразява едно дълбоко раздвижване на духовните пластове и че проправя път на една нова култура и нов тип отношения в обществото, в които страхът и търсенето на изгодата отстъпват място на солидарността и подкрепата.

Покрай последния "свободен пазар", който посетих, се замислих колко много стъпки може (и е редно) да направи всеки човек, преди да си купи нова стока и реших да създам един своеобразен алгоритъм на осъзнатото пазаруване. Осъзнатото пазаруване е диаметралната противоположност на емоционалното/импулсивното пазаруване, което жените толкова обичат. То е пазаруване, което не се подчинява на логиката "харесвам го, мога да си го позволя-значи го купувам", а поставя под въпрос реалната необходимост от вещите и мисли за алтернативните начини за набавяне на продукта. Да пазаруваш осъзнато е екологично, икономично и логично. Надявам се, че хората ще правят все по-отговорно избора колко и какво да купуват. Аз самата също мога да постигна още в тази посока и този списък от стъпки създадох и за собствено улеснение.

И така, ако искаме да си купим нещо осъзнато, е редно да:

1. Да се запитаме дали наистина имаме нужда от тнего-може би отговорът е не :)- Човешката лакомия няма граници, но нека се запитаме дали това е онова качество в нас самите, което искаме да култивираме и развиваме в себе си и което искаме да проявяваме в живота си. И дали чрез искането на още и още нови неща не даваме израз на душевната си пустота, на разочарованието си, на гнева и неудовлетворението си, за справянето с които има толкова много и далеч по-ефективни средства.

2. Да попитаме някой приятел дали не му се намира в излишък. - Рядко се сещаме за това, но много често близките ни хора имат в къщите си това, от което ние имаме нужда, и могат да ни го заемат за временно ползване или да ни го подарят.

3. Да си направим това, от което имаме нужда - В Интернет вече има изобилие от информация за това как човек да си направи сам почти всичко! В групи по интереси и форуми хората обменят опит за шиене, плетене, рисуване, ръчна изработка на бижута и всякакъв вид майсторлък, има видеа, безплатни уроци и книги.

4. Да посетим организирано мероприятие за размяна на вещи и да го потърсиш там.-Такива се организират в София и по-големите градове и това е една от страниците във Фейсбук, която ги популяризира. Размените позволяват да оставим (няма да използвам думата "се отървем от") вещите, от които нямаме нужда, и те да намерят нов собственик, а ние да потърсим и намерим това, което ни трябва. Идеята на размените е, освен да спестим пари, е и да се освободим от привързаността си към вещите, като сведем притежаваното до необходимото.

5. Да погледнем дали някой в Интернет не го подарява-Подаряването на запазени вещи, които не използваме вече, е изключително приятно изживяване, към което и аз самата се пристрастих (тук), и става все по-популярно. Освен в сайтове то се случва вече и във Фейсбук. Вече има около 10-тина Фейсбук групи, които свързват хиляди хора, ангажирани с подаряване и получване на подарени вещи.

6. Да потърсим в магазин за дрехи втора употреба или в оказион.-В магазините за втора употреба човек освен с дрехи често може да се снабди и с обувки, аксесоари (чанти, шалове), чаршафи, покривки, пелени, пердета. Към оказионите, честно казано, съм предубедена-представям си, че са заредени с откраднати от наркомани стоки и не ми е комфортно да влизам там, дори и при перспективата да намеря стоки на много тънка цена. Но за който не е обременен от тази представа или пък тя не го притеснява, и те са опция.

7. Да потърсим в Интернет дали някой не продава тази вещ "втора употреба"- Сайтовете за препродаване на вещи "втора употреба" преливат от обяви.

Ясно е, че има случаи, когато горните стратегии не работят, както и, че има хора, които не желаят да се възползват от тях по ред причини (недоверие, отвращение, съмнение). Затова, ако сме решили да купим нова вещ и все пак да останем осъзнати за последствията от избора си, е хубаво:

8.Да изберем стока с родно производство, така че стоката да е минала възможно най-малко път.

 9. Ако пазаруваме вещи, произведени в далечна страна-да се информираме за социално-екологичната политика на компанията.  Много престижни компании за изнесли производствата си в страни от Третия свят, където стандартите за безопасен труд и за опазване на околната среда са практически несъществуващи. Това създава рискове за околната среда, за здравето и дори за живота на хората там  (например в този случай).  

Може би всички тези опции и стратегии изглеждат много сложни и времеемки на фона на влизането в магазин и купуването на нова вещ, но те пестят ресурсите на планетата ни и предотвратяват замърсяване, така че си струва да изпробваме поне част от тях, според личните си предпочитания и възможности.