За Ема Уотсън и изречената истина

Да чуеш една 24-годишна актриса, невероятно красива и световно известна, да говори за феминизъм на международен официален форум без съмнение е изненадващо и в същото време - нещо, от което светът има нужда. Преди дни в ролята си на Посланик на добра воля по въпросите за правата на жените към ООН Ема Уотсън произнесе изключително емоционална и силна реч в централата на ООН в Ню Йорк, призовавайки мъжете да се ангажират с каузата на равенството на половете и да подкрепят кампанията на ООН "Той за нея (HeForShe)". В речта си Ема Уотсън се самоопределя като феминистка и сама посочва, че феминизмът е непопулярна и неприемлива дума. Просто и искрено, почти по детски, тя казва "да се бориш за правата на жените е станало синоним на това да мразиш мъжете. Само за справка, феминизмът по дефиниция е разбиране, че мъжете и жените трябва да имат равни права и възможности." И още нещо, равенството между половете е проблем и на мъжете и те също са потърпевши от него. Речта й е откровено вдъхновяваща и може да бъде прочетена тук:
http://www.telegraph.co.uk/women/womens-life/11112842/Emma-Watson-Im-a-feminist-because-Ive-known-sexism-since-I-was-eight-years-old.html

Ще ми се начинът, по който тази девойка говори за половете и за феминизма да сложи край на много нелепи митове– този за грозната феминистка, която е без мъж и без деца, за феминизма като агресивна и яростна борба против мъжете, за мъжете като потърпевши от феминизма. Особено в България "феминизъм" е мръсна дума и да го изповядваш открито е равносилно на лудост.

Истината е, че феминизмът е нещо естествено. Няма нищо срамно, грозно, агресивно или радикално в това да виждаш и да обсъждаш различията в начина, по който се възприемат, възпитават и третират жените и мъжете. Да си задаваш въпроса на какви основания различният пол генерира различни социални очаквания. Да осъзнаваш, че човекът е нещо повече от "мъж" или "жена" и че това, което представлява всъщност може да не се покрива докрай със социално породените очаквания. Да си задаваш въпроса "защо не", когато се натъкнеш в себе си или в обществото на забрани, приложими само за единия пол. Да си осъзнат за наличието на двойни стандарти спрямо мъжа и жената в много, много области.

През годините сравнително често попадам на феминистки четива (разбира се, на английски език, тъй като на български такава литература почти не се превежда) и винаги са ме карали да се замислям дълбоко върху преживяването да си жена и защо то е толкова различно от това да си мъж. Което пък ме е насърчавало да прекрачвам отвъд границата на дефинираното като "женствено" (което по принцип не ми се удава) и да се чувствам добре там. Би ми се искало повече жени да го правят – смело да отиват там, където обществото не очаква да бъдат, за да научават повече за себе си и света. Феминизмът е естествената позиция на жената, която търси себе си отвъд стереотипите, на мислещата жена. Или както просто казва Вирджиния Улф, "феминистка е всяка жена, която казва истината за своя живот." Нека не крием от себе си истината за своя живот, независимо дали ще се наречем феминистки или не.