Как да пазаруваме осъзнато

Отдавна би трябвало да сме наясно, че изборът да купим нова вещ носи преки последици за околната среда, а оттам и за нас, които пребиваваме в нея. Нашето потребителско поведение движи индустриалното производство, което генерира замърсяването на околната среда. А нека не се лъжем, в замърсена околна среда няма как да живеем здравословно. Би било добре да има планета, която да поема създадените от хората отрови и вредни вещества, но такава няма, така че те неминуемо достигат до нас, до близките ни хора и до следващите поколения. 

В тази връзка, много съм радостна за това, че в България вече се говори за "икономика на споделянето" ( например тук) и че има все повече алтернативи на пазаруването на нови вещи. Тенденцията за споделяне и свободна размяна на вещи и услуги отдавна се развива на Запад и вече се е превърнала в мода, бизнес и начин на живот за много хора!  У нас също има голямо раздвижване в тази посока-организират се събития за размяна на вещи ("свободни пазари", "айляк базари", "свободни книжарници"), има сайтове за споделени пътувания, все повече хора разменят вещи чрез форуми, сайтове и Фейсбук групи. Въобще имам чувството, че в България се надига истинска вълна на споделеност и че тя увлича все повече и повече хора. Струва ми се, че тази вълна отразява едно дълбоко раздвижване на духовните пластове и че проправя път на една нова култура и нов тип отношения в обществото, в които страхът и търсенето на изгодата отстъпват място на солидарността и подкрепата.

Покрай последния "свободен пазар", който посетих, се замислих колко много стъпки може (и е редно) да направи всеки човек, преди да си купи нова стока и реших да създам един своеобразен алгоритъм на осъзнатото пазаруване. Осъзнатото пазаруване е диаметралната противоположност на емоционалното/импулсивното пазаруване, което жените толкова обичат. То е пазаруване, което не се подчинява на логиката "харесвам го, мога да си го позволя-значи го купувам", а поставя под въпрос реалната необходимост от вещите и мисли за алтернативните начини за набавяне на продукта. Да пазаруваш осъзнато е екологично, икономично и логично. Надявам се, че хората ще правят все по-отговорно избора колко и какво да купуват. Аз самата също мога да постигна още в тази посока и този списък от стъпки създадох и за собствено улеснение.

И така, ако искаме да си купим нещо осъзнато, е редно да:

1. Да се запитаме дали наистина имаме нужда от тнего-може би отговорът е не :)- Човешката лакомия няма граници, но нека се запитаме дали това е онова качество в нас самите, което искаме да култивираме и развиваме в себе си и което искаме да проявяваме в живота си. И дали чрез искането на още и още нови неща не даваме израз на душевната си пустота, на разочарованието си, на гнева и неудовлетворението си, за справянето с които има толкова много и далеч по-ефективни средства.

2. Да попитаме някой приятел дали не му се намира в излишък. - Рядко се сещаме за това, но много често близките ни хора имат в къщите си това, от което ние имаме нужда, и могат да ни го заемат за временно ползване или да ни го подарят.

3. Да си направим това, от което имаме нужда - В Интернет вече има изобилие от информация за това как човек да си направи сам почти всичко! В групи по интереси и форуми хората обменят опит за шиене, плетене, рисуване, ръчна изработка на бижута и всякакъв вид майсторлък, има видеа, безплатни уроци и книги.

4. Да посетим организирано мероприятие за размяна на вещи и да го потърсиш там.-Такива се организират в София и по-големите градове и това е една от страниците във Фейсбук, която ги популяризира. Размените позволяват да оставим (няма да използвам думата "се отървем от") вещите, от които нямаме нужда, и те да намерят нов собственик, а ние да потърсим и намерим това, което ни трябва. Идеята на размените е, освен да спестим пари, е и да се освободим от привързаността си към вещите, като сведем притежаваното до необходимото.

5. Да погледнем дали някой в Интернет не го подарява-Подаряването на запазени вещи, които не използваме вече, е изключително приятно изживяване, към което и аз самата се пристрастих (тук), и става все по-популярно. Освен в сайтове то се случва вече и във Фейсбук. Вече има около 10-тина Фейсбук групи, които свързват хиляди хора, ангажирани с подаряване и получване на подарени вещи.

6. Да потърсим в магазин за дрехи втора употреба или в оказион.-В магазините за втора употреба човек освен с дрехи често може да се снабди и с обувки, аксесоари (чанти, шалове), чаршафи, покривки, пелени, пердета. Към оказионите, честно казано, съм предубедена-представям си, че са заредени с откраднати от наркомани стоки и не ми е комфортно да влизам там, дори и при перспективата да намеря стоки на много тънка цена. Но за който не е обременен от тази представа или пък тя не го притеснява, и те са опция.

7. Да потърсим в Интернет дали някой не продава тази вещ "втора употреба"- Сайтовете за препродаване на вещи "втора употреба" преливат от обяви.

Ясно е, че има случаи, когато горните стратегии не работят, както и, че има хора, които не желаят да се възползват от тях по ред причини (недоверие, отвращение, съмнение). Затова, ако сме решили да купим нова вещ и все пак да останем осъзнати за последствията от избора си, е хубаво:

8.Да изберем стока с родно производство, така че стоката да е минала възможно най-малко път.

 9. Ако пазаруваме вещи, произведени в далечна страна-да се информираме за социално-екологичната политика на компанията.  Много престижни компании за изнесли производствата си в страни от Третия свят, където стандартите за безопасен труд и за опазване на околната среда са практически несъществуващи. Това създава рискове за околната среда, за здравето и дори за живота на хората там  (например в този случай).  

Може би всички тези опции и стратегии изглеждат много сложни и времеемки на фона на влизането в магазин и купуването на нова вещ, но те пестят ресурсите на планетата ни и предотвратяват замърсяване, така че си струва да изпробваме поне част от тях, според личните си предпочитания и възможности.

Пролетна подарителска акция

Човек и добре да живее, консумира. Дори и да се полагат съзнателни усилия за избягване на извънмерното пазаруване, в наши дни е някак неизбежно да се затрупаш с ненужни вещи. Когато имаш деца, положението става страшно! Покрай детските рождени върху родителите се изсипва един тон дрехи, играчки, игри и (сравнително малко) книги. Между рождените дни баби, дядовци, лели, вуйчовци и приятели също се чувстват длъжни да зарадват детето и родителя с нещо. Често се удивлявам колко е важно за съвременния човек да показва чувствата си чрез подаръци. Толкова ли са невидими и нереални те, че трябва да ги материализираме?

Макар да сме от родителите, които рядко купуват нещо за децата си, само за пет години и половина родителство и две деца в дома ни се натрупа огромно количество детски вещи, в пъти повече от необходимото. Често се чудя как така синът ми не показва признаци на т.нар. разглезеност, не ни обсипва с молби и заплахи така, както ние и хората около нас го обсипват с вещи. Чувствам се горда, че не ме изнудва за още играчки, а предпочита да твори-да рисува, изрязва, лепи, прави неща от глина и се радва на произведенията си повече, отколкото на поредния подарък.

Отчаянието от купищата дрехи и играчки вкъщи ме подтикна към една по-различна форма на пролетно почистване. Припряно нащраках излишните дрехи и играчки и ги публикувах в обява със заглавие “Подарявам ...”. За 2 минути получих 4 съобщения и започнах да кореспондирам с първата по бързина мама, попитах я колко е голямо детенцето и дали има нужда от нещо друго освен обявените играчки, при което получих отговор “да ви кажа от всичко имаме нужда, не съм се надявала че ще опра до това положение да гледам хората какво подаряват”. Чета историята на семейството ѝ и обедняването му и чак не вярвам. Извън София, извън тесния ни презадоволен приятелски кръг хората живеят съвсем различно и им се случват несгоди, които дори не можем да си представим. Получавам толкова много благодарности, че ми става неудобно-не правя нищо особено, само се отървавам от ненужни за нас вещи. Подготвям и изпращам пратката ѝ с удоволствие и килограм и половина детски дрехи и играчки напускат къщата. 

Чувството е безкрайно приятно и гардеробът ми все така прелива от детски дрехи, така че подхващам кореспонденция с втора майка от въпросните четири. На въпросът ми от какво имат нужда, отговаря "нямаме нищо" и отново спретвам един пакет, съобразен с възрастта и нуждите на детенцето. Този път два килограма -ставам все по-добра в опразването на къщата!

Участвала съм във всевъзможни дарителски акции, но трябва да кажа, че тази, макар и скромна, има едно голямо предимство и то е, че стигаш до един конкретен човек и можеш да комуникираш с него, разбираш конкретните му нужди и точната му ситуация, и това прави акта много личен, за разлика от привеждането на пари по сметка, оставянето на дарения някъде или пускането на смс. Топлият човешки контакт, макар и опосредстван от Интернет, дава едно неповторимо усещане за истинска солидарност. Разбира се, съществува възможността човекът отсреща да те лъже и по-скептичните хора сигурно не биха прегърнали идеята с ентусиазъм. От друга страна обаче, човек, който търси безплатни неща в Интернет, пише на непознат човек "нямаме нищо" и благодари около 10 пъти е по-вероятно да е действително нуждаещ се, отколкото да не е.

Ако и вие имате излишни вещи и искате да помогнете на хора в нужда, може да използвате възможностите за подаряване в Интернет. В Продавалник това става, като обявите една стока за безплатна -тя автоматично отива в категорията "Подарява се". Съществува и много добре разработен и функциониращ сайт за подаряване-podariavam.com, в който всичко също се разграбва много бързо.