Музиката - между думите и мълчанието

"Музиката изразява това, което не може да бъде изказано, и за което е невъзможно да се мълчи", Виктор Юго

Децата и Смисълът

от Гери

 

"We no longer get work out of our children; today we get meaning.", Esther Perel 

("В наши дни вече не използваме децата за труд, а за да получим смисъл.", Естер Перел)

Ако има фраза, която да ме кара да подскачам от гняв, това със сигурност са всички вариации на "Децата са смисълът на живота ми" - "За какво живеем, ако не за децата…", "Добре, че са децата, всичко друго не си струва…". Чувам го от родители понякога, но по-често го виждам в поведението им и ми става тъжно...

Няма спор, че родителството е обсебващо занимание. Появят ли се децата в живота ни, той заприличва на пералня с центрофуга - безпорядък, който се върти в кръг, а в центъра, разбира се, е детето. Особено в първите години цикълът от хранене-приспиване-успокояване ни върти ли, върти… Пералнята ни изплюва изцедени и смачкани, но затова пък няма как да спрем-детето има нужда от нас! В първите месеци ние сме неговите спасители, и това е реалност, а не метафора. "По шест пъти на ден при всяко събуждане го спасявам", както пише Мари Дарийосек в "Бебето" . Със своята безпомощност, крехкост и гукаща благодарност бебетата ни омайват до степен, в която всичко друго минава на заден план. Изведнъж 90 % от времето ни се оказва заето със занимания, свързани с детето-пазаруваме, готвим, разхождаме се специално за него. Наличието на 10 % свободно време ни изненадва и ни заварва неподготвени, така че се втурваме в безсмислени дейности-чистене, четене на мнения във форуми, ровене в социалните мрежи.

Погледнато "отвътре", родителството е цялостна трансформация, "пълна промяна" (която понякога изглежда и като подмяна), такава каквато само любовта може да предизвика. То е цялостно отваряне към света и изграждане на цял набор от нови умения-търпение, практичност, безкрайна изобретателност, способността да носиш отговорност за чужд живот, способността да мислиш за пет неща едновременно и да поддържаш в съзнанието си поне десет задачи за деня. Периферията на зрението и на вниманието ни става безкрайно широка и започва да включва пространството зад гърба ни. Натрупваме и многобройни познания в много разнородни области-кърмене, хомеопатия, здравословно хранене, ставаме "експерти" по всичко. Разширява се и способността ни да изпитваме щастие, радост, любов и наново откриваме тези чувства, в контекста на живота с дете. Първата усмивка, първата крачка, първата дума, многобройните момент на споделена нежност и любов, с които е наситен животът с деца.

Дали обаче децата са Смисълът и ако са - какво е бил животът ни преди децата? Очевидният отговор е, че сме живели без Смисъл, в очакване на Смисъла. Така че какво друго ни остава, освен да запокитим безсмисления си преди живот? Да забравим навиците, страстите си, забавленията си, хобитата си, да забравим приятелите си без деца (нашето дете няма с кого да се забавлява, когато сме с тях!). Да забравим себе си-сега след като имаме Дете, нямаме нужда от Себе си. Да се погребем в новоизградената и центрирана около децата рутина. Да се убеждаваме, че сме щастливи-нали "имаме" деца!

Не мога да упрекна никой, който се спуска по тази плоскост, не на последно място, защото и аз съм била там. Цялото това движение е много показателно за тревожността ни, за липсата ни на опора (в себе си, в Бог), за ниската ни самооценка, за себеподценяването ни. Смятам обаче, че човек не се чувства дотам добре в един такъв живот и с едно такова съзнание -осъзнато или не. Не е зле също така да се запитаме, дали на децата ни им е комфортно и приятно да са Смисълът ни? На тях, които са смислени, ценни и обичащи себе си, без да си поставят въпроси и без да се опитват да убедят себе си? Дали децата ни имат нужда от родители, фокусирани изцяло върху тях и дали ще са щастливи, ако цял живот се бранят от натрапливата ни нужда да се грижим за тях?

Никога не е късно човек да отвоюва време и пространство за себе си, да преоткрие Смисъла на живота си и да си го вземе обратно. Да си позволи да захвърли родителската роля за час-два или за ден-два и да се потопи в нещо съвсем различно и безкрайно не-родителско. Да погледне към нещата, които си е забранил и да си зададе въпроса "Защо не?". Да се върне към хората и нещата, които са го правели щастливи и преди Детето. Да открие нови такива. Не е ясно дали това би ни помогнало да станем по-добри родители, но със сигурност ще ни направи по-щастливи и по-достойни хора.

Вдъхновяващата Симон дьо Бовоар

Първата ми среща с френската писателка, интелектуалка и феминистка Симон дьо Бовоар беше чрез "Мемоари на едно порядъчно момиче", прочетена някъде по време на тийнейджърството ми и оставила у мен смътен, но много приятен спомен. Книгата описва първите 18 години от живота й и много успешно се вписа в моите първи 18 години. Вече в сегашната си по-зряла възраст попадам на втората част от мемоарите й, описващи нейната зряла възраст - "The Prime of Life". Книгата не е преведена на български, заглавието си превеждам като "В разцвета на силите си".

Колкото повече напредвам с книгата, толкова по-силно е възхищението ми и вече не успявам да го сдържам, а говоря за дьо Бовоар на всички около мен! Ровя в Интернет за нея, гледам клипове в youtube с нейно участие и съм въодушевена! Чета и не мога да спра да се възхищавам на тази необикновено смела жена, която отхвърля всичко традиционно (наричано по онова време "буржоазно", но налично и сега, когато не говорим вече за буржоазия!) не само на думи, но и на дела. Прави го без излишен патос, но и без колебания. Възползва се от всяка възможност да се потопи в нов опит, да опознава и почувства света във всеки негов аспект. Пътува неуморно и както изглежда при всеки възможен повод - сред природата, в градове, села; из чужди държави. Голяма част от пътешествията си прави сама-дълги преходи в планината, при които се придвижва на стоп или на колело и спи на открито. Любим момент за мен са велосипедните й пътешествия, които стават обичайни, след като се научава да кара колело около 30-тата си година.

Ако някой някога си е представял Симон дьо Бовоар като войнстваща феминистка със сигурност ще открие един друг образ в книгата. Както повечето жени, тя е центрирана около отношенията си с другите и създава представата за много грижовен човек, привързана към партньора и приятелите си. Отношенията си със Сартр описва почти безстрастно-някак естествено приела обвързаността на съдбите им, препокриването на интересите им, взаимозависимостта им. В цялата книга като че ли преобладава "ние" пред "аз", а там където "аз" е в повече, има болка и усещане за липса. "Отношенията ни са най-голямото постижение на моя живот.", казва другаде. И то какво постижение-51 години на партньорство, любов, творческо сътрудничество! Една отворена връзка, без съжителство и деца, чиито плодове са многото произведения на двамата емблематични творци на 20-ти век. В " The Prime of Life" става ясно колко интензивен е съвместният живот на Сартр и дьо Бовоар - непрекъснати срещи, обсъждания, съвместни пътувания, общи приятелства, обмен на всички възможни нива. Остра горчивина се появява около историята на любовния триъгълник с Олга, който е в основата на романа на дьо Бовоар "Гостенката", и е много лесно да се усети, колко мъчителна е била тази ситуация за нея, въпреки рационализациите и договорките със Сартр. Точно там тя признава, че разрив с него е непосилен за нея. Някъде по средата на книгата разбирам какво я е свързало с него-една рядко срещана хармония на ценности и възгледи ("нашата любов към свободата, противопоставянето ни на съществуващия ред, индивидуализмът ни", както ги изброява тя), в пространство далеч отвъд емоциите и сексуалността. Периодът на Втората световна война е изпълнен с много тревога и изпитания, но дори и в условията на глад, цензура, преследвания животът на Бовоар запазва основните си характеристики-интересът към хората, любовта към пътешествията, писането, интензивните отношения със Сартр, неуморното следене на културните прояви, бурният социален живот.

На фона на описаното в книгата ми се струва много жалко, че информацията за нея в Интернет, се фокусира основно върху нейната (предполагаема) бисексуалност и върху любовния живот на двойката Сартр-дьо Бовоар. В "The Prime of Life" самата дьо Бовоар не засяга тези теми, премълчавайки това, което най-вероятно е приковавало обществения интерес още тогава.И все пак не мога да я цитирам по този повод, от друг източник “По своята същност, хомосексуалността е толкова ограничаваща колкото хетеросексуалността: идеалът трябва да бъде да бъдеш способен да обичаш и мъж, и жена, човешко същество, без да чувстваш страх, ограничаване или задължаване".

В хода на цялата книга чувствам дълбока съпричастност към тази жена, която освен всичко друго пише безкрайно красиво. Нейният светоглед и начин на мислене са ми толкова близки, че се идентифицирам с нея като по учебник по психология. Описва себе си така, както, при повече дар слово, и аз бих описала себе си-"Аз съм ужасно алчна, искам всичко от живота. Искам да съм жена и да съм мъж, да имам много приятели и да имам самота, да работя много и да пиша добри книги, да пътувам и да се наслаждавам на живота, да съм егоистична и да не съм… Както виждате, трудно е да имам всичко, което искам. Но щом не успея, много се ядосвам.". И си мисля, че нейната свободолюбивост, жажда за живот и любов към природата, хората и света са все така рядко срещани сред съвременните хора, както са били и преди 70 години, че нейното слово и нейният пример са ни все така необходими. И че за нас, жените, е все така трудно да следваме своя собствен път, да се абстрахираме от очакванията на другите към нас и от собствените си страхове. "Жени, вие й дължите всичко", гласи едно заглавие на вестник, оповестяващ смъртта й през 1986 год. 

Любими моменти от книгата

  

• "The comradeship that welded our lives together made a superfluous mockery of any other bond we might have forged for ourselves.What, for instance, was the point of living under the same roof when the whole world was our common property?Why fear to set great distances between us when we could never truly be parted?One single aim fired us, the urge to embrace all experience, and to bear witness concerning it ...That which bound us freed us and in this freedom we found ourselves bound as closely as possible."
  
• "it was a delightful feeling not to know not to know each morning where you would sleep that night." 
• "The richer the world's multiplicity, the greater the number of tasks that beckoned to me."
• "Routine habits keep you company in a manner of speaking-just as some companions are often no more than acquired habits."
• "To be no one in particular, to thread one's way unseen into the world, to idle-both physically and mentally-without let or hindrance; to enjoy such a measure of leisure and solitude that one can give one's full attention to everything; to concern oneself with the slightest nuances either of heaven or of one's own soul; to come to grips with ennui, and defeat it-for anyone who possesses the intrepidity of youth I cannot imagine a more profitable or desirable state."
• "There was not a thought in my head: I simply walked and stared. I carried all my possessions on my back, I had no idea where I would sleep each night, and I was still on the move when the first star pricked out in the sky."
  
• "Often I could not bear the thought of being cut off from grass and trees and sky: at least I wanted to keep their scent with me. So instead of taking a room in the inn I would trudge on another four or five miles and beg hospitality in some hamlet: I would sleep in a barn, and the smell of hay would drift through my dreams." 
• "Solitude never oppressed me, nor did my sense of wonder at inanimate objects and my relationship to them ever pall. "
• "What is certain is that, granted the actual circumstances in which I was variously placed, fear never stopped my taking any particular course."
• "When I cycled through the countryside and saw it all drenched in sunlight and fresh life, my heart would contract at the thought of it going on when I was no longer there to behold it."
• "Scents, patterns of light and shade, winds and hurricanes-all pulsed inwardly through my own sinews and veins; so much, indeed, that the throb of my blood stream, the swarming growth of my cells, the whole mystery of life housed within me seemed to be echoed by the shrilling cicadas, the gusts of wind that shook the trees, and the faint crunch of the moss as I trod underfoot."
• "To be oneself, simply oneself, is so amazing and utterly unique an experience that it's hard to convince oneself so singular a thing happens to everybody in the world."
• "The truth of the matter is that if I kept my distance from them it was really to keep myself at arm's length."
• "We did approach each situation in the belief that it was up to us to tackle it for ourselves, without adapting ourselves to any model. We had pioneered our own relationship-its freedom, intimacy, and frankness. We had also, rather less successfully, thought up the idea of the "trio". There was an original quality about our way of traveling which stemmed, at least in part, from our carelessness in matters of organization; yet even this blundering attitude reflected our a priori assumption of independence…Above all we created our own attitudes, theories and ideas, though we refused to be tied down to any one of them, preferring to live in a state of permanent revolution."
• "In the old days the worst part of my depression used to be the astonishment it caused me, the scandalized way in which I fought against it. Nowadays, on the other hand, I accept it cheerfully enough, like an old familiar friend."
• "Misery sits within me like some intimate personal illness, a sequence of insomnia, nightmares, and migraines. "

• "How fond I had been, on my travels, of slipping away and losing myself among trees and rocks; and yet I shook off my own personality even more radically when I plunged into the hurly-burly of daily happenings…I was stunned by the sheer intensity of my own presence: through some miraculous communal intimacy it extended my awareness till it encompassed every other living soul."
• "What is certain is that, granted the actual circumstances in which I was variously placed, fear never stopped my taking any particular course."
  
• "We had always possessed – and were always to keep – the taste for conversation a deux. We would enjoy ourselves over the most idiotic topics-always provided that the two of us remained uninterrupted by any third party. Points of contact and disagreement would differ from one partner to the next, as would one's range of memories and interests; but when you have to discuss things with several people at once, conversation, except in very special circumstances, tends to become mundane-an amusing way of killing time, liable to become insipid or even exhausting, and far from the genuine sort of communication at which we aim."
  

Да (си) подариш Любов

от Вили

Тази година точно ден преди любовния 14-ти февруари си направих прекрасен подарък. Посвещавам го на любовта към себе си. По-точно посвещавам го на все по-осъзнатото ми желание да се влюбя в себе си и то за цял живот! Подарих си лекция на Маги Пашова на тема  „ Как да обичаш тялото си”. Защото както казва Маги: „когато една жена отключи сърцето си за самата себе си, другите отключват сърцата си за нея! Онези, които усвоят или по-скоро си припомнят това забравено умение, се радват на изключително здраве, красива фигура, позитивно излъчване и любов.”

Нека ви разкажа за красивия ми и незабравим подарък. В комфортна просторна зала в стилен хотел в центъра на София малко преди 19ч пристигнахме с моя приятелка да се регистрираме за лекцията. Не бях чувала преди нищо за лекторката и бях оставила на вселената/съдбата/късмета както искате го наречете да ме изненада. И изненадата беше прекрасна! Два часа от времето ми отделено за моето осъзнаване, израстване и личностно развитие! Два часа след които чувстваш, че си направил нещо не просто добро, а нещо революционно добро за себе си! И така, настанихме се удобно, столовете бяха подредени в кръг, имахме листове и химикалки за записки. Групата беше около 30 жени и 1 мъж. Маги е уникално пленяваща жена и оратор. Около нея се носи ефирна, нежна енергия, която успокоява и те кара да присъстваш изцяло в момента и да мислиш само за това, което говори. Ето какво остана в мен и как пречупих казаното от нея през моята призма.

Всички се раждаме обичайки безусловно телата си, радваме се на пръстчетата си, на крачетата, на отражението си в огледалото без да намираме никакъв дефект или дори минимално отклонение от съвършенството. С годините нещата се променят. Къде на майтап, къде на истина, къде волно, къде неволно хората около нас включително и най-близките ни ни „нанасят удари”, които и Чък Норис не може да си представи, че би могъл да нанесе. Да си най-високото или най-пълното момиче/момче в градината, да си единствения без гадже, да си облечен с по-евтини дрешки от останалите и да ти се присмиват това са само частица от нещата, които се изливат върху детската душа. Детето започва да търси причината в себе си, да смята, че нещо в неговото тяло не е наред щом така ярко се отличава и различава от другите. Подобни случки оставят много траен и дълбок спомен в детското съзнание, което на по-късен етап се трансформира в комплекс за малоценност, убеждение, че не заслужаваш, убеждение, че има нещо сбъркано в теб. Това от своя страна влияе на изборите, които правим и на резултатите от тези избори. И омагьосания кръг се затваря. Излизането от този кръг е чрез осъзнаване, прошка и приемане. Върнете се назад и вижте всички подобни случки, които са ви накарали да се чувствате зле, недооценени, пренебрегнати, отхвърлени, обидени. Много често тези неща ни ги причиняват най-близките ни хора, напълно несъзнателно, но ефекта от най-близките ни е най-силен върху нас. Те, разбира се, не са го направили с цел да ви травмират психически, а защото с тях може би точно така са постъпвали и това е единствения начин на поведение, който познават в създалата се ситуация.

Като за начало огледайте болезнената ситуация възможно най-безпристрастно и разберете че никога нищо не е лично срещу вас. Никой не наранява другите хора ако е щастлив и не изпитва болка. Щастливите хора не могат да ви нараняват. Може да ви рани, обиди, нагруби само човек, който носи много болка в себе си и не знае как да я изкара. Щастливите хора ще опитат да ви „заразят” със щастие, но никога с болка. Затова разгледайте всяка ваша болезнена ситуация внимателно и безпристрастно. Опитайте да видите какво е накарало този човека така да ви обиди и винаги помнете, че никой осъзнат, щастлив, добър човек няма да ви причини болка. Затова простете на тези хора, колкото по-силно са ви обидили толкова по-голяма е била болката им от вътре и най-често тази болка няма нищо общо с вас. Най-вероятно е нанесена точно по начина, по който сте я получили и вие – незаслужено и напълно неоснователно. Застанете пред нараненото дете в този човек и му кажете, че му прощавате. Кажете му, че не знаете точно поради каква причина ви е причинил обидата, но му прощавате и го обичате. Простете и на себе си, защото волно или неволно и вие може би сте били причина за нечия болка или сте обидили без дори да разберете. Това е човешко и човек се учи от грешките си и израства чрез прошките.

Това е трудна крачка без съмнение. Прошката е мощно изчистващо средство! Тя ни изчиства и прави и телата ни и живота ни леки! Чрез прошката подаряваме любов първо на себе си и след това и на всички останали. Простете не защото другия заслужава, а защото вие заслужавате да живеете леко и приятно и с много удоволствие от живота! Това е трудна стъпка, но дълбоко необходима! Осъзнайте, че определения човек най-вероятно няма представа какво ви е причинил и гнева, който трупате срещу него и таите в себе си вреди единствено и само на вас. Да таиш гняв е все едно да пиеш отрова и да очакваш, че от това другият ще се отрови. Отровата вреди единствено на вас. А прошката изчиства това веднъж и завинаги. Простиш ли на някого всичко значи си приключил с него и си свободен от него. Прошката е ключът от вратата на собствения ни затвор. На мен много ми харесва мислено да си представям как обидата от някой човек е като балон, който стискам в ръката си и той стои закачен за мен единствено, защото аз го стискам здраво си и не го пускам да отлети. И когато простя и сама си позволя да пусна цялата обида и гняв този балон отлита нависоко и надалече и никога повече не се връща. Или още по-разтоварващо е да си представя, че нося тази обида като смазващо тежка раница на гърба си и когато простя буквално свалям тежката раница от раменете си и започвам да дишам, да се движа, да живея по-леко! Прощавайте, обичайте и живейте леко....като започнете от прошката и любовта към себе си! Подарете (си) живот пълен с любов!

Пролетна подарителска акция

Човек и добре да живее, консумира. Дори и да се полагат съзнателни усилия за избягване на извънмерното пазаруване, в наши дни е някак неизбежно да се затрупаш с ненужни вещи. Когато имаш деца, положението става страшно! Покрай детските рождени върху родителите се изсипва един тон дрехи, играчки, игри и (сравнително малко) книги. Между рождените дни баби, дядовци, лели, вуйчовци и приятели също се чувстват длъжни да зарадват детето и родителя с нещо. Често се удивлявам колко е важно за съвременния човек да показва чувствата си чрез подаръци. Толкова ли са невидими и нереални те, че трябва да ги материализираме?

Макар да сме от родителите, които рядко купуват нещо за децата си, само за пет години и половина родителство и две деца в дома ни се натрупа огромно количество детски вещи, в пъти повече от необходимото. Често се чудя как така синът ми не показва признаци на т.нар. разглезеност, не ни обсипва с молби и заплахи така, както ние и хората около нас го обсипват с вещи. Чувствам се горда, че не ме изнудва за още играчки, а предпочита да твори-да рисува, изрязва, лепи, прави неща от глина и се радва на произведенията си повече, отколкото на поредния подарък.

Отчаянието от купищата дрехи и играчки вкъщи ме подтикна към една по-различна форма на пролетно почистване. Припряно нащраках излишните дрехи и играчки и ги публикувах в обява със заглавие “Подарявам ...”. За 2 минути получих 4 съобщения и започнах да кореспондирам с първата по бързина мама, попитах я колко е голямо детенцето и дали има нужда от нещо друго освен обявените играчки, при което получих отговор “да ви кажа от всичко имаме нужда, не съм се надявала че ще опра до това положение да гледам хората какво подаряват”. Чета историята на семейството ѝ и обедняването му и чак не вярвам. Извън София, извън тесния ни презадоволен приятелски кръг хората живеят съвсем различно и им се случват несгоди, които дори не можем да си представим. Получавам толкова много благодарности, че ми става неудобно-не правя нищо особено, само се отървавам от ненужни за нас вещи. Подготвям и изпращам пратката ѝ с удоволствие и килограм и половина детски дрехи и играчки напускат къщата. 

Чувството е безкрайно приятно и гардеробът ми все така прелива от детски дрехи, така че подхващам кореспонденция с втора майка от въпросните четири. На въпросът ми от какво имат нужда, отговаря "нямаме нищо" и отново спретвам един пакет, съобразен с възрастта и нуждите на детенцето. Този път два килограма -ставам все по-добра в опразването на къщата!

Участвала съм във всевъзможни дарителски акции, но трябва да кажа, че тази, макар и скромна, има едно голямо предимство и то е, че стигаш до един конкретен човек и можеш да комуникираш с него, разбираш конкретните му нужди и точната му ситуация, и това прави акта много личен, за разлика от привеждането на пари по сметка, оставянето на дарения някъде или пускането на смс. Топлият човешки контакт, макар и опосредстван от Интернет, дава едно неповторимо усещане за истинска солидарност. Разбира се, съществува възможността човекът отсреща да те лъже и по-скептичните хора сигурно не биха прегърнали идеята с ентусиазъм. От друга страна обаче, човек, който търси безплатни неща в Интернет, пише на непознат човек "нямаме нищо" и благодари около 10 пъти е по-вероятно да е действително нуждаещ се, отколкото да не е.

Ако и вие имате излишни вещи и искате да помогнете на хора в нужда, може да използвате възможностите за подаряване в Интернет. В Продавалник това става, като обявите една стока за безплатна -тя автоматично отива в категорията "Подарява се". Съществува и много добре разработен и функциониращ сайт за подаряване-podariavam.com, в който всичко също се разграбва много бързо.