За усамотението с любов

Щастлива съм, че сайтът hera.bg,  с когото си сътруднича успешно напоследък, публикува статията ми за усамотението тук. Винаги съм обичала усамотението и моментите със себе си-точно толкова, колкото тези с другите. Даже думата "самота" никога не ми е звучала негативно- все пак произхожда от "сам", а ние всички сме сами, така или иначе.

Избрах да публикувам тук някои любими цитати по темата, които съм събирала през годините.

"Ние жените имаме нужда от истински моменти на усамотение и саморефлексия, за да компренсираме това, че се раздаваме толкова много."
"Women need real moments of solitude and self-reflection to balance out how much of ourselves we give away."

Барбара де Анджелис

"Човек може да бъде себе си само дотолкова, доколкото е сам, и ако той не обича уединението, не обича и свободата, защото само докато е сам, той е наистина свободен."

“A man can be himself only so long as he is alone; and if he does not love solitude, he will not love freedom; for it is only when he is alone that he is really free.” 

Артур Шопенхауер

"Бях човек, който процъфтява в самотата, без нея съм като друг човек, сякаш съм без храна или вода. Всеки ден без самота отслабваше силите ми. Не се гордеех със самотата си, но бях зависим от нея. Тъмнината на стаята беше като слънчева светлина за мен."

“I was a man who thrived on solitude; without it I was like another man without food or water. Each day without solitude weakened me. I took no pride in my solitude; but I was dependent on it. The darkness of the room was like sunlight to me.” 

Чарлз Буковски

“Колкото е по-силен и неповторим ума, толкова по-голяма склонност ще има към религията на самотата."

“The more powerful and original a mind, the more it will incline towards the religion of solitude.” 

Олдъс Хъксли

"Самотата е независимост. Аз си я пожелах и извоювах в течение на дълги години. Тя е студена - о, да, но е и тиха, чудно тиха и голяма като леденото безмълвно пространство, в което кръжат звездите"

“Solitude is independence. It had been my wish and with the years I had attained it. It was cold. Oh, cold enough! But it was also still, wonderfully still and vast like the cold stillness of space in which the stars revolve.” 

Херман Хесе

"В дъното на душата си и по отношение на най-дълбоките и важни неща ние сме абсолютно сами."

“[A]t bottom, and just in the deepest and most important things, we are unutterably alone"

Райнер Мария Рилке

"Имам огромна жажда за усамотение, като на новородено за сън, и ако не си набавя достатъчно тази година, ще плача през цялата следваща."

“I have an immense appetite for solitude, like an infant for sleep, and if I don't get enough for this year, I shall cry all the next. ”

Хенри Торо

С колело по Дунав

Идеята

Идеята за велопътешествие отдавна кръжеше в главата ми-една от многото, които очакваха осъществяването си. Основен "вдъхновител" на това пътуване беше един човек на път с колело, когото срещнахме миналата година в Рила, в подножието на връх Мусала. Казва се Холгер и пътуването му може да се проследи на изключително подредения му и информативен сайт http://www.kozmopolit.de/. Холгер е изключително комуникативен и отворен човек и имахме възможността да го разпитаме надълго и нашироко какво е да пътуваш с колело. Беше очевидно, че се наслаждава на пътуването си и срещата с него ми подейства вдъхновяващо.

Маршрутът

Реших пътуването ни да бъде по течението на река Дунав по три причини. От една страна, защото пътят е равен и асфалтиран (предпочитания от мен терен за колело), от друга-защото близостта с реката обещаваше красиви гледки, и от трета-защото е част от европейския веломаршрут Eurovelo 6 и предполагах, че това означава добри условия за каране и многобройни възможности за настаняване. Маршрутът Eurovelo 6 минава през четири европейски столици-Белград, Братислава, Виена, Будапеща, както и през многобройни други населени места. Една от основните природни забележителности по Eurovelo 6 е Железни врата-пролом на река Дунав, където съчетанието между планина, скали и река е създало най-дълбоките клисури в Европа и където се намира най-дълбоката точка на река Дунав-над 80 м. Решихме да се насочим именно натам, и то през сръбската част от Eurovelo 6, който преминава през националния парк Джердап. В хода на пътуването ни очертахме следния маршрут-Видин-Неготин-Кладово-Дони Милановац-Голубац-Дони Милановац-Видин. Свалихме колелата във Видин и тръгнахме.

Пътуването

Разстоянието от Видин до Неготин е около 40 км, 25 от които от Видин до граничния пункт Брегово и 15 в Сърбия. Веднъж пристигнали в Неготин, разбрахме, че Eurovelo 6 свързва двата града по друг, заобиколен път, който минава по-близо до Дунав. Прекият път между двата града, макар и доста разбит, също е подходящ за велосипед-спокоен и приятен. Неготин е малко, симпатично градче със спретнат център и прашни покрайнини.

За пътя от Неготин до Кладово има няколко варианта-по-кратък и по-дълъг, с по-добра настилка и с по-лоша. Ние избрахме да минем по пътя с по-добра настилка, който обаче беше натоварен откъм трафик, и по дългия път и да удължим пътя си с 20-тина километра. По-късият маршрут между Неготин и Кладово е около 60 км, а по-дългият-78 км. От Неготин до Кладово пътят е сравнително равен и спокоен, без почти никакви качвания. Кладово е приятно и благоустроено градче с плаж и чадъри на брега на Дунав, малко езерце и паркче.

Отсечката Кладово-Дони Милановац е значително по-интересна и предизвикателна оттова, която е предхождаше. Тази част от маршрута е дълга околко 60 км, но е много живописна и има изкачания и стръмни спускания. Реално по-голяма част от времето в тази част от пътя си прекарахме в наслаждаване на гледките, снимане и разговори с многобройните колоездачи, отколкото в каране на колело. Тук са знаменитите стеснявания на реката, планинските склонове, скалното изображение на Децебал от румънската страна на реката. На няколко километра преди Дони Милановац реката образува огромен залив, толкова обособен, че напомня езеро.

Пътят от Дони Милановац до Голубац предлага няколко големи изкачвания, както и преминаването на 21 тунела, някои от които с дължина над 200 метра. Минава се през археологическия резерват Лепенски вир, където има ресторант, къмпинг и музейна част.

Условия за велотуризъм

Условията за велотуризъм бяха най-разочароващата част от пътуването ни. В тази част от Eurovelo 6, която минахме-от Неготин до Голубац, колоездачите се движат в едно платно с коли, автобуси, камиони. Пътищата са натоварени и скоростта на превозните средстава е висока, а това определено не е приятно при карането на колело. Потресаващи са дългите неосветени тунели, в част от които капе вода или има огромни локви. За да бъдат преминати с колело, е абсолютно необходимо да се използа челник, но дори и с него преживяването е страховито.  
По пътя срещнахме доста колоездачи, всички западноевропейци и основно немци. Идвайки от запад, всички караха в обратна на нашата посока-към Черно море. Съответно и преобладаващият език, на който се говори навсякъде, където има туристи, е немският език.

Природа

Съчетанието между вода, планина, скали, което предлага този район, е наистина уникално. По пътя се вижда вливането на многобройни големи и малки рекички в Дунав. Въпреки трафика и шума реката излъчва едно невероятно спокойствие, което зарежда и умиротворява. Населените места по пътя са главно малки селца, в които животът тече на бавни обороти-поне така изглежда отстрани. На пътя ни изкачаха фазани, чапли, костенурки. По реката бавно се придвижват кораби и рибарски лодки.

Настаняване и храна

Маршрутът предлага много възможности за настаняване, както в основните градове, така и извън тях. Хостели и къщи за гости предлагат стаи с чудесни условия на ниски цени. Има и няколко къмпинга, където могат да нощуват любителите на палаткуването. Нашият опит показа, че не е необходима предварителна резервация. В ресторантите менюто предлага основно месна храна на добри цени. В ресторанта на Лепенски вир открихме качамак, но той нямаше нищо общо с нашенския-изглежда се приготвя от пшеничен грис.

Изводи :)

Железни врата е близка до България дестинация, подходяща за колоездачи от всякакъв ранг и с всякакви колелета. Според желанието и възможностите може да се кара от 60 до 120 км на ден. Хубаво е човек да се снабди с карта на веломаршрута Eurovelo 6 предварително. Ние не го направихме, но имахме късмета да срещнем колоездачи, които ни я подариха-беше ни изключително полезна до момента, в който не я загубихме. Тъй като районът е населен, няма нужда да се носи кой знае колко багаж и човек спокойно може да го ограничи до 5-6 кг.

Югет Бушардо-"Симон дьо Бовоар"

Въпреки че съм изчела две от автобиографичните книги на Симон дьо Бовоар и значително количество информация в Интернет за живота й, прочетох биографията й от Югет Бушардо с интерес и вълнение. Чрез тази книга отново преживях удивлението от факта, че този толкова богат и осмислен живот се е случил. Струва ми се почти невъзможно всички тези произведения, идеи, творчески обмени, любови, публични изяви, дейности, пътешествия да са се случили в рамките на един живот-едно максимално наситено на мисъл, емоция и участие съществуване, непрекъснато устремено напред. Съществуване, което точно и почти изрядно осъществява нейните думи от предговора на "Втория пол": "Всеки субект се полага като трансцендентност чрез проектите си. Той осъществява свободата си единствено чрез своето постоянно възкачване към други свободи. Няма друго оправдание за настоящето си съществуване освен полета си към едно безкрайно отворено бъдеще."

На фона на цялостното ми омагьосване от живота и личността на тази жена има няколко факта, които ме изненадаха и допълниха представата ми за нея:

1. Писането е едновременно цел, смисъл, отправна точка, средство на съществуването й. Решението стане писателка се заражда у нея още в ранна възраст и това навременно целеполагане определя жизнения й път и й помага да създаде огромното си творчество."Един ден без писане има вкус на пепел", както я цитира Югет Бушардо

2. Отношения тип "сродни души" Симон дьо Бовоар изгражда освен със Сартр и с жена, и то тридесет и три години по-млада от нея-Силви льо Бон. "Нейният живот е вплетен в моя, както и моят в нейния", казва Симон дьо Бовоар за отношенията им. Връзката между двете започва през 1965 год., когато Симон дьо Бовоар е на 57 години и продължава до края на живота й, като междувременно Силви льо Бон е осиновена от Симон дьо Бовоар и става законен наследник на творчеството й.  

3. Предполагаемата бисексуалност на Симон дьо Бовоар, изглежда, е само предполагаема, макар в wikipedia за нея да се говори като за доказан факт. Както казва самата тя "Винаги съм имала големи приятелства с жени. Много нежни приятелства, понякога дори гальовни. Но това никога не е събуждало у мен еротична страст … може би под влияние на възпитанието ми."

4. Причината за смъртта й е цироза. Книгата на Югет Бушардо не съдържа факти или предположения за евентуална злоупотреба с алкохол, споменава се единствено злоупотребата на Сартр с алкохол и психоактивни вещества.  

Разбира се, това са много, много малка част от интересните факти от книгата и от този необятен живот.

"Подчинението на жените" на Дж. Ст. Мил (1-ва част)

Написано в далечната 1863 год., есето "Подчинението на жените"  на английския философ Джон Стюарт Мил е удивителен текст, който е "задължителен" за всеки, който някога се е замислял, дори съвсем бегло, по темата за равноправието на жените и мъжете. На всичко отгоре е преведена на български език-една от малкото феминистки класики, удостоени с тази чест! Във време, когато свободата и равенството са се смятали за уж човешка, но в действителност единствено мъжка привилегия, а жените са живеели в пълна липса на права и възможности за личностно развитие Дж. Стюарт Мил убедително и силно аргументира идеята за равноправие на мъжа и жената. Няма да преразказвам идеите му, защото ми се струва нелепо, а, на първо време, ще го цитирам по две любими за мен теми-свободата и властта.

Свобода


"След първичните нужди от храна и облекло, свободата е първата и най-силна потребност на човешката природа."

"Любовта към силата и любовта към свободата са във вечно противоборство"

"Всяко ограничение върху свободата на действие на нашите ближни изсушава в някаква степен първоизвора на човешкото щастие и оставя нашия род неизмеримо по-малко богат във всичко, което придава ценност на живота за отделното човешко същество."

"Истинската добродетел на човешките същества е пригодността им да живеят заедно като равни, при което те с готовност предоставят на другите свобода и се отнасят към всякакъв вид господство като към необходимост по изключение, и то при всички случаи временна необходимост; хората предпочитат всеки път, когато е възможно, обществото, при което ролята на ръководител и следовник са редуващи се и реципрочни".

Власт

"Нито в семейните, нито в държавните дела властта не е компенсация за загубата на свобода".

"Господството и подчинението не са нищо друго освен злополучна необходимост в човешкия живот-обществото на равенството е неговото естествено състояние."

"Нима някога е съществувало господство, което да не е изглеждало естествено на тези, които са го упражнявали?...Самият закон на силата винаги е изглеждал на онези, които не могат да се позоват на друг, най-естествената основа за упражняване на власт."

 

8-ми март

Винаги тайно съм ненавиждала 8-ми март, приемайки с половин уста поздравления, които получавам в изобилие най-вероятно заради факта, че съм майка-а нали в традиционното разбиране майката е някаква висша форма на жена. Сега вече съвсем убедено мога да кажа какво предизивква неудобството ми по повод 8-ми март-това е представата за жената, с която се сблъсквам в България, онези дразнещи стереотипи, които ни се пробутват ежедневно по всички възможни канали.

С малко изключения като че ли всички в тази страна са убедени, че жените:

1. обичат да изглеждат и да се държат женствено
2. обичат реда и чистотата и усърдно се стремят към тях
3. вълнуват се от готвене
4. харесват мъжете да ги "свалят" и си умират за всяка форма на мъжко внимание, особено подаръци и цветя
5. вълнуват се изключително много от външния си вид, полагат грижи за външността си и това е една от основните области на интересите им
 6. са изключително емоционални, чувствителни и много често неспособни да взимат рационални решения,
7. са страхливи, притесняват се и се вълнуват от "глупости"
8. не могат да се справят сами в живота и мъжете са жизнено необходими за тяхното оцеляване
9. веднъж родила деца, животът на жената се започва да се върти около тях и тя се превръща в нещо средно между орлица и надзирател в затвор

Ами нито едно от горните твърдения не е валидно за мен и въобще не съжалявам. Намирам за ужасно, че тази толкова ограничена представа за жената като украшение, придатък и обслужващ персонал на мъжа доминира, а на всичко отгоре се очаква да я празнуваме и даже да получим подарък. Разбира се, има жени, които успешно са покрили очакванията към тях, но каква е цената и дали си струва?

Но ако се абстрахираме от особеностите на нашата действителност, 8-ми март е повод да преосмислим какво е да си жена и да направим опит да говорим по един различен начин за жените-откровено и смело. В The Guardian прочетох тази статия по повод празника, написана от любимата ми Ани Ленъкс. Познавах я само като изпълнител-в непрекъснато слушане на нейните и на Eurythmics песни съм прекарала около една година от живота си. Сега разбрах, че е активист за женски права, и от статията й научих следните факти за жените в глобален план:

-жените произвеждат половината от храната, в света, но печелят 10% от общите доходи и притежават 1 % от общата собственост
 -жените са 50 % от световното население и 70 % от бедните в света
-за жените между 15 и 44 години рискът от изнасилване и домашно насилие е по-голям от този от война, рак, малария и произшествие на пътя
-поне 1 от 3 жени по света е била бита, принуждавана към секс или насилвана през живота си
-между 1.5 и 3 милиона жени по света умират от насилие, упражнявано заради пола им
-2/3-ти от хората, които не могат да четат в световен мащаб, са жени

На този "женски" ден си мисля за това колко е трудно да си жена-както тук, така и навсякъде другаде, и че всички подаръци и букети, които ще се раздадат днес, не могат да прикрият следите на насилие и принуда, които са белязали жените колективно. Време е неравенството между половете да се изкорени повсеместно-от живота и главите ни, не само на думи, но и на дела. Именно това ще е повод за един истински празник.

Черил Стрейд-“Моето приключение в дивото”

Подходих към книгата на Черил Стрейд “Моето приключение в дивото” с огромен ентусизъм най-вече заради сюжета й-след серия провали и неблагополучия в личния си живот, млада, 26-годишна жена тръгва на път сама и минава дълъг 1800 км и тежък планински маршрут в САЩ, известния там Тихоокеански хребетен път (ТХП). За моя изненада първоначално ми беше трудно да се отъждествя с главната героиня, която е и самата авторка, и ми отне почти стотина страници-може би заради особената й съдба и някои нереалистично звучащи ми моменти. В хода на четенето на тази увлекателна и добре написана книга обаче тя ме покори.

Черил Стрейд не е поредният търсач на силни усещания, а жена, която се впуска в пътуването си по много лични и дълбоко-емоционални причини. Пътуването й е приключение, но и процес на лечение, който идва на мястото на неуспешно състоялата се психотерапия. Физическите изпитания, контактът с природата, срещите с хората и всички премеждия по пътя й й помагат да преосмисли опита си, но това, което като че ли най-много допринася за личната й трансформация е фактът, че пътува сама. Именно това й позволява да надмогне тъгата, чувството за вина и страховете, да (пре)открие собствените сили и възможности, да събуди увереността и независимостта си. В края на книгата емоциите се избистрят, объркаността изчезва, остават удоволствието от самотата (“Чувствах се добре сама. Чувствах се неописуемо добре.”), благодарността, както и онази изначална увереност и свързаност със света около нас, която дреме в дълбините на човешката душевност. 

Не мога да не отчета, че опитът й в планината е много женски-пропуските в подготовката, изобилието от страхове, многообразието на емоционални преживявания, колебанията. Въпреки тях обаче Черил върви решително и смело напред. На пръв поглед може да изглежда странно, че дори в американската култура, която е родина на движението за женски права и в която феминизмът има дълги традиции, темата за себеутвърждаването на жените е все така актуална, но колективният психически опит се променя бавно, много бавно. Жените бавно и постепенно отвоюват онези пространства, преживявания и идентичности си, които

Тази книга потвърди личното ми усещане за това колко полезна и необходима за жените е всяка истински самостоятелна инициатива, всяко собствено решение, всяко самостоятелно пътуване. Само чрез такива малки стъпки на всяка една от нас рушим своята представа, че не можем да се справяме сами. Както биологически, така и по силата на възпитанието си, жените са устремени към свързването-с общността, потомството и дома, и откъсването от този модел е един съвършено нов, пълен с възможности опит.

“Моето приключение в дивото” на Черил Стрейд е много лична и силна книга, която си струва да се прочете. Тя заслужава популярността си и филмирането си, защото смело прониква в дълбините на човешкия опит и разкрива преживявания, които помагат и на нас като читатели да се свържем с лечебната сила на природата и с чудото на личностната трансформация. Книгата докосва по един естествен начин и ни предизвиква да се вгледаме в себе си, да се изправим пред собствените си страхове. А защо не и да потеглим на собствено “пътуване в дивото”?

Любими моменти

“Знаех, че допусна ли страхът да се настани в главата ми, пътешествието ми е обречено. Страхът се поражда в голяма степен от битуващите истории; аз пък реших да разкажа една, различна от онези, които ние, жените, сме свикнали да чуваме. Че съм в безопасност. Че съм силна. И смела. Че нищо не може да ме надвие. ... Страхът поражда страх. Силата поражда сила. Стремях се единствено към силата. И не след дълго действително преборих страха.”

“не бях дошла сред дивата природа, за да си спестя мантрата “Не ме е страх”. Давах си сметка, че бях тук, за да превъзмогна този страх, всъщност не само страха, но и всичко останало-всичко, което бях причинила сама на себе си, и всичко, което ми бяха причинили другите. А не можех да го сторя, ако постоянно се влачех подир някого.” 

“Открай време възприемах самотата като реално съществуващо място, не като състояние на духа, а като стая, където можех да се оттегля, за да бъда тази, която всъщност бях. Пълната изолираност на ТХП беше променила това ми схващане. Самотата вече не беше стая, а целият огромен свят, и сега бях останала сама в този свят, обитавайки го по непознат за мен начин.”

“Колкото и несигурно да напредвах, се чувствах на правилното място, сякаш усилията ми имаха смисъл. Сякаш това, че се намирах сред чистата и неопетнена красота на дивата природа, означаваше, че и аз можех да бъда чиста и неопетнена, независимо от всичко изгубено и отнето, от непростимите ми постъпки спрямо околните и мен самата и непростимите постъпки на околните спрямо мен. Колкото и скептицизъм да имаше у мен, не се отнасях скептично към едно-дивата природа притежаваше изумителна яснота и аз бях част от нея.”

“Вече не се чувствах като пълна глупачка. Нито пък като горда амазонска царица. Чувствах се силна, смирена и приютена-сякаш и аз бях в безопасност в този свят.”

 

Любовта няма пол

Тези дни животът ми поднесе първата ми по-близка среща с хомосексуална двойка и ме накара да се замисля за пореден път за това как по един удивителен начин любовта прехвърля категориите на пола, които иначе са белязали почти всички области и измерения на човешкия живот. Макар да изпитвах лек дискомфорт от гледката на двама прегръщащи, пощипващи се и закачащи се мъже, срещата ме остави развълнувана, докосната и зарадвана. Навести ме това особено красиво усещане, че "любовта е във въздуха", от което направо ми поникват криле, независимо от това дали е свързано с мен или не.

Любовта преминава много, много видове граници и полът е една от тях. Факт е, че при споменаването на думата "любов" огромната част от хората си представят мъж и жена, но това няма как да промени факта, че една достатъчно голяма част от любовните "интеракции" (осъществени или не, сексуални или не) са между хора от един пол. Визирам не само хомосексуалните връзки, които се реализират във всяка една човешка култура откакто свят светува, но и "приятелската" любов. 

Любовта между приятели от един и същ пол заслужава да бъде поставена до романтичните взаимоотношения поне поради две причини. Първо, защото може и се случва тя да съдържа елементи на сексуално привличане, повече или по-малко осъзнати, повече или по-малко изговорени. И второ, защото силата, интензивността и устойчивостта на приятелската любов въобще не са за подценяване. Може би чрез възпитанието в съзнанието ни се е загнездила една йерархична представа за "любовите" в живота ни - йерархия, начело на която стои любовта между мъжа и жената, а далеч след нея всички останали. Като че ли си мислим, че човек обича най-много любимата си "половинка" и че тази любов няма как да е равностойна на всички останали любови в живота ни-нито като количество, нито като качество на любовта. Ако има нещо, в което да ме е убедил опитът ми обаче, това е, че любовта не се подчинява на закономерности, схеми и изчисления, а просто се лее във всевъзможни и често неочаквани посоки.

Любими цитати по темата:

"Хетеросексуалността не е нормална, а просто широкоразпространена."/'Heterosexuality is not normal, it's just common.'

Дороти Паркър

"Сама по себе си хомосексуалността е толкова ограничаваща, колкото и хетеросексуалността: в идеалния случай човек би бил способен да обича и жена, и мъж-човешко същество, без да чувства страх, ограничение или задължение. " /'In itself, homosexuality is as limiting as heterosexuality: the ideal should be to be capable of loving a woman or a man; either, a human being, without feeling fear, restraint, or obligation.'

Симон дьо Бовоар  

"Няма такова нещо като хомосексуална или хетеросексуална личност. Има само хомо- или хетеросексуални действия. Повечето хора са смесица от разнородни импулси или дела."/"There is no such thing as a homosexual or a heterosexual person. There are only homo- or heterosexual acts. Most people are a mixture of impulses if not practices."

Гор Видал