С колело по Дунав

Идеята

Идеята за велопътешествие отдавна кръжеше в главата ми-една от многото, които очакваха осъществяването си. Основен "вдъхновител" на това пътуване беше един човек на път с колело, когото срещнахме миналата година в Рила, в подножието на връх Мусала. Казва се Холгер и пътуването му може да се проследи на изключително подредения му и информативен сайт http://www.kozmopolit.de/. Холгер е изключително комуникативен и отворен човек и имахме възможността да го разпитаме надълго и нашироко какво е да пътуваш с колело. Беше очевидно, че се наслаждава на пътуването си и срещата с него ми подейства вдъхновяващо.

Маршрутът

Реших пътуването ни да бъде по течението на река Дунав по три причини. От една страна, защото пътят е равен и асфалтиран (предпочитания от мен терен за колело), от друга-защото близостта с реката обещаваше красиви гледки, и от трета-защото е част от европейския веломаршрут Eurovelo 6 и предполагах, че това означава добри условия за каране и многобройни възможности за настаняване. Маршрутът Eurovelo 6 минава през четири европейски столици-Белград, Братислава, Виена, Будапеща, както и през многобройни други населени места. Една от основните природни забележителности по Eurovelo 6 е Железни врата-пролом на река Дунав, където съчетанието между планина, скали и река е създало най-дълбоките клисури в Европа и където се намира най-дълбоката точка на река Дунав-над 80 м. Решихме да се насочим именно натам, и то през сръбската част от Eurovelo 6, който преминава през националния парк Джердап. В хода на пътуването ни очертахме следния маршрут-Видин-Неготин-Кладово-Дони Милановац-Голубац-Дони Милановац-Видин. Свалихме колелата във Видин и тръгнахме.

Пътуването

Разстоянието от Видин до Неготин е около 40 км, 25 от които от Видин до граничния пункт Брегово и 15 в Сърбия. Веднъж пристигнали в Неготин, разбрахме, че Eurovelo 6 свързва двата града по друг, заобиколен път, който минава по-близо до Дунав. Прекият път между двата града, макар и доста разбит, също е подходящ за велосипед-спокоен и приятен. Неготин е малко, симпатично градче със спретнат център и прашни покрайнини.

За пътя от Неготин до Кладово има няколко варианта-по-кратък и по-дълъг, с по-добра настилка и с по-лоша. Ние избрахме да минем по пътя с по-добра настилка, който обаче беше натоварен откъм трафик, и по дългия път и да удължим пътя си с 20-тина километра. По-късият маршрут между Неготин и Кладово е около 60 км, а по-дългият-78 км. От Неготин до Кладово пътят е сравнително равен и спокоен, без почти никакви качвания. Кладово е приятно и благоустроено градче с плаж и чадъри на брега на Дунав, малко езерце и паркче.

Отсечката Кладово-Дони Милановац е значително по-интересна и предизвикателна оттова, която е предхождаше. Тази част от маршрута е дълга околко 60 км, но е много живописна и има изкачания и стръмни спускания. Реално по-голяма част от времето в тази част от пътя си прекарахме в наслаждаване на гледките, снимане и разговори с многобройните колоездачи, отколкото в каране на колело. Тук са знаменитите стеснявания на реката, планинските склонове, скалното изображение на Децебал от румънската страна на реката. На няколко километра преди Дони Милановац реката образува огромен залив, толкова обособен, че напомня езеро.

Пътят от Дони Милановац до Голубац предлага няколко големи изкачвания, както и преминаването на 21 тунела, някои от които с дължина над 200 метра. Минава се през археологическия резерват Лепенски вир, където има ресторант, къмпинг и музейна част.

Условия за велотуризъм

Условията за велотуризъм бяха най-разочароващата част от пътуването ни. В тази част от Eurovelo 6, която минахме-от Неготин до Голубац, колоездачите се движат в едно платно с коли, автобуси, камиони. Пътищата са натоварени и скоростта на превозните средстава е висока, а това определено не е приятно при карането на колело. Потресаващи са дългите неосветени тунели, в част от които капе вода или има огромни локви. За да бъдат преминати с колело, е абсолютно необходимо да се използа челник, но дори и с него преживяването е страховито.  
По пътя срещнахме доста колоездачи, всички западноевропейци и основно немци. Идвайки от запад, всички караха в обратна на нашата посока-към Черно море. Съответно и преобладаващият език, на който се говори навсякъде, където има туристи, е немският език.

Природа

Съчетанието между вода, планина, скали, което предлага този район, е наистина уникално. По пътя се вижда вливането на многобройни големи и малки рекички в Дунав. Въпреки трафика и шума реката излъчва едно невероятно спокойствие, което зарежда и умиротворява. Населените места по пътя са главно малки селца, в които животът тече на бавни обороти-поне така изглежда отстрани. На пътя ни изкачаха фазани, чапли, костенурки. По реката бавно се придвижват кораби и рибарски лодки.

Настаняване и храна

Маршрутът предлага много възможности за настаняване, както в основните градове, така и извън тях. Хостели и къщи за гости предлагат стаи с чудесни условия на ниски цени. Има и няколко къмпинга, където могат да нощуват любителите на палаткуването. Нашият опит показа, че не е необходима предварителна резервация. В ресторантите менюто предлага основно месна храна на добри цени. В ресторанта на Лепенски вир открихме качамак, но той нямаше нищо общо с нашенския-изглежда се приготвя от пшеничен грис.

Изводи :)

Железни врата е близка до България дестинация, подходяща за колоездачи от всякакъв ранг и с всякакви колелета. Според желанието и възможностите може да се кара от 60 до 120 км на ден. Хубаво е човек да се снабди с карта на веломаршрута Eurovelo 6 предварително. Ние не го направихме, но имахме късмета да срещнем колоездачи, които ни я подариха-беше ни изключително полезна до момента, в който не я загубихме. Тъй като районът е населен, няма нужда да се носи кой знае колко багаж и човек спокойно може да го ограничи до 5-6 кг.