За Ема Уотсън и изречената истина

Да чуеш една 24-годишна актриса, невероятно красива и световно известна, да говори за феминизъм на международен официален форум без съмнение е изненадващо и в същото време - нещо, от което светът има нужда. Преди дни в ролята си на Посланик на добра воля по въпросите за правата на жените към ООН Ема Уотсън произнесе изключително емоционална и силна реч в централата на ООН в Ню Йорк, призовавайки мъжете да се ангажират с каузата на равенството на половете и да подкрепят кампанията на ООН "Той за нея (HeForShe)". В речта си Ема Уотсън се самоопределя като феминистка и сама посочва, че феминизмът е непопулярна и неприемлива дума. Просто и искрено, почти по детски, тя казва "да се бориш за правата на жените е станало синоним на това да мразиш мъжете. Само за справка, феминизмът по дефиниция е разбиране, че мъжете и жените трябва да имат равни права и възможности." И още нещо, равенството между половете е проблем и на мъжете и те също са потърпевши от него. Речта й е откровено вдъхновяваща и може да бъде прочетена тук:
http://www.telegraph.co.uk/women/womens-life/11112842/Emma-Watson-Im-a-feminist-because-Ive-known-sexism-since-I-was-eight-years-old.html

Ще ми се начинът, по който тази девойка говори за половете и за феминизма да сложи край на много нелепи митове– този за грозната феминистка, която е без мъж и без деца, за феминизма като агресивна и яростна борба против мъжете, за мъжете като потърпевши от феминизма. Особено в България "феминизъм" е мръсна дума и да го изповядваш открито е равносилно на лудост.

Истината е, че феминизмът е нещо естествено. Няма нищо срамно, грозно, агресивно или радикално в това да виждаш и да обсъждаш различията в начина, по който се възприемат, възпитават и третират жените и мъжете. Да си задаваш въпроса на какви основания различният пол генерира различни социални очаквания. Да осъзнаваш, че човекът е нещо повече от "мъж" или "жена" и че това, което представлява всъщност може да не се покрива докрай със социално породените очаквания. Да си задаваш въпроса "защо не", когато се натъкнеш в себе си или в обществото на забрани, приложими само за единия пол. Да си осъзнат за наличието на двойни стандарти спрямо мъжа и жената в много, много области.

През годините сравнително често попадам на феминистки четива (разбира се, на английски език, тъй като на български такава литература почти не се превежда) и винаги са ме карали да се замислям дълбоко върху преживяването да си жена и защо то е толкова различно от това да си мъж. Което пък ме е насърчавало да прекрачвам отвъд границата на дефинираното като "женствено" (което по принцип не ми се удава) и да се чувствам добре там. Би ми се искало повече жени да го правят – смело да отиват там, където обществото не очаква да бъдат, за да научават повече за себе си и света. Феминизмът е естествената позиция на жената, която търси себе си отвъд стереотипите, на мислещата жена. Или както просто казва Вирджиния Улф, "феминистка е всяка жена, която казва истината за своя живот." Нека не крием от себе си истината за своя живот, независимо дали ще се наречем феминистки или не.

Филип Лхамсурен - "Забравените пътища"

"Забравените пътища" е книга, която очаквах дълго и с огромно нетърпение. Предизвестено в интервюта, статии в Интернет и на живо в "+това", пътуването на Филип Лхамсурен от Родопите до Памир по "забравените пътища" прикова вниманието ми и започнах да се чувствам съпричастна към него, още преди да е започнало. И макар да очаквах много от книгата, тя надмина очакванията ми.

И тук идва уточнението - има книги, които не са просто "книги", и тази е от тях. "Забравените пътища" е живо преживяване, усещане, философия, вдъхновение, тя е отвъд думите. Тя е едно духовно движение към фундаментално човешкото. Книгата впечатлява не със стил, мисъл или гръмки послания, а по най-естествения възможен начин- като искрено споделен опит и размисъл.

Гледната точка на Филип е безапелационна – на човек, който открито заявява непоносимостта си към съвременния начин на живот, уседналостта, технологиите и съпровождащата ги сигурност, комфорт и безразличие. "Никога не съм виждал мястото си в този модерен свят" казва просто той. Смятам, че всеки човек с усещане за свобода в дъното на душата си чувства и знае, че светът, който обитаваме така задружно и така уверено, е безкрайно изкуствен и ни е оплел в цяла мрежа от зависимости – от парите, от работата, от семейството, от приятелите, от техниката, от леността. Това е очевидната истина и макар да няма как да ни е приятно да го признаваме, със сигурност дължим тази истина на самите себе си. Може би това признание, но не само, дава подтик на огромен и все по-увеличаващ се брой хора по света да превърнат пътуването в начин на живот и на мислене и по този начин да държат съзнанието си отворено към непознатото и неочакваното. Разбира се, да пътуваш не е рецепта за "просветление", а активен процес, в който човек участва не само съзнателно, с планиране, проучване и резервиране, а и несъзнателно - допускайки го вътре в себе си и оставяйки го да те промени. ("Истинското пътуване остава дълбоко и понякога е загадка и за самия мен", както пише Филип).

Извън този аспект книгата е вълнуващ, задъхан разказ за едно различно пътуване на границите на човешките възможности, в непознати и далечни дестинации и би била интересна дори за неизкушения от пътуванията читател. 

Любими моменти

"Доброволната несигурност отваря врати към действителността."

"Трябва по-бързо да се отдалеча оттук, да изгубя порока на комфорта и всичко познато, както и мнимата сигурност."

"Няма ги тези, с които ме свързва кръвта, и така с времето гласът на природата става все по-близък, уединението по-сладко, вярата по-ясна, което я прави и по-болезнена."

"Всяка принудителна неподвижност кара тялото ми да се лишава от така важния ветрец, произлизащ от движението. Накратко - имам нужда от раздвижване на въздуха, имам нужда от решение."

"Аз се движа напред, покорен от тишината, от невидимата нишка, която ме води към непознатото, имащо вкус и на нещо забравено … Истината е, че човек е бил навсякъде, просто трябва да се постарае да си спомни."

"Истински свободният човек, умствено и духовно, винаги ще бъде бездомен, така че пътувайки, не търся и не намирам, просто изследвам."

"За мен е обидно, ако човек притежава воля и добро здраве, да се впуска напред, използвайки машините. Самият шум на двигателя не ми позволява да се потопя пълноценно в природата …Човек трябва да умее да се движи в тишина, за да преодолее не само разстоянието и трудностите, но и себе си."