Истанбул е много хвалена и (като че ли) безусловно харесвана
дестинация и когато най-накрая тръгнахме за там, бяхме заредени с ентусиазъм и
любопитство. Престоят ни там обаче ни остави с доста смесени впечатления и
затова реших да споделя тук част от тях.
1. Истанбул изисква забележителни умения за ориентиране и
организиране на времето.
Истанбул е необятен град, в който е невъзможно да се стигнеш
до където и да е без GPS и/или добра карта и който изисква сериозна подготовка от гледна
точка на маршрути и транспорт. В
картите, които се продават там, имената на малките улички липсват, така че не са особено полезни. Дори
и с добра карта обаче, лутането и губенето в града са неизбежни и придвижването
до която и да е точка отнема часове. За някои това сигурно е част от чара на града, но
за нас, съпроводени от две малки деца, беше леко изнервящо преживяване.
2. Храната е откровено нездравословна.
Ако имате дори леки забежки към здравословното хранене, ще
сте много затруднени в избора на храна в Истанбул. Огромната част от местните
манджи са месни, мазни и лютиви, сладкото е мнооого сладко, а всичко се
приготвя от бяло брашно.
3. Цените варират и подлежат на договорки.
В магазините и по сергиите в повечето случаи липсват цени и те
се определят, явно, от външния вид и националността на купувача. Разбира се,
може и изглежда, е редно да се преговаря. На определени места цените са сериозно
завишени, затова човек трябва добре да проучи пазара, преди да купи нещо.
Изгодното пазаруване изисква сериозни усилия.
4. Турският английски е на границата с абсолютния минимум.
Масово турците са скарани с английския език и дори
официалните им надписи са пълни с грешки. В най-добрия случай продавачите и
сервитьорите в Истанбул владеят около 20-30 английски думи. Ако разчитате на
местните да ви упътят или помогнат в специфична ситуация, езиковата бариера е
сериозна пречка. Някаква смислена
комуникация на английски език е почти невъзможно да се случи.
5. Забележителностите в града са основно джамии.
Джамиите в Истанбул са прекрасни, но освен тях интересните
сгради в града са затворени, необозначени и сериозно неглижирани. Българската
църква "Св. Стефан"е в ремонт от години, а сградата на Гръцката
патриаршия е неоткриваема. В града човек се натъква непрекъснато на интересни
крепостни стени и древни сгради, но информация за тях или липсва или е оскъдна, което е наистина жалко. Някак останах с впечатление, че пристрастието към исляма е хвърлило сянка върху културното и архитектурно многообразие в града.
Разбира се, това са само няколко щрихи от едно
кратко и все пак многопластово преживяване, но пък може да са от полза на
бъдещи пътешественици.
