"Монахът в мен"

Има ситуации и хора, които си познал в сърцето си, преди да се срещнеш с тях. Така е и с книгите, и за мен такава книга е "Монахът в мен" на Хайнц Нусбаумер-книга, която представи религиозната вяра, каквато е в същността си-едно безкрайно просто, умиротворено, естествено, красиво, но и много силно преживяване. Книга-мост-между индивидуалните религиозни преживявания  и колективните религиозни форми, между нашето сегашното объркано, материално, безтегловно и повърхностно време и безвремието на миналите времена. Същевременно и книга-остров, която ни напомня, че всички ние се нуждаем от известна доза аскетизъм и самоограничение, за да живеем духовно и че без тях душите ни умират, бавно и сигурно. Книга, разкриваща измеренията на монашеството, но най-вече на онази "духовност която докосва сърцата ни, без да ги обременява", както казва самият автор.

Макар че цялата книга ми е вече любима, ето и някои любими места от нея:


"Религията не може да съществува без аскетизма - без излизане от сферата на "нормалното", без пречистване, без лишения, без скъсване с фалша, любимите привички и всичко удобно. В сила е правилото: Прекаленото удобство е твой враг."


"Религия без жертва е грях."/Ганди/



"Колкото повече притежаваш, толкова повече то притежава теб"
"Мислите винаги изпреварват сърцето, казват монасите. Но се зачита само сърцето."


"Главата желае новото, но сърцето винаги иска същото." 

"Покоят е спасителен дар."  



"Ако само приемаме в себе си - имот, признание, благосклонност, любов, но нищо не отдаваме, тогава потъваме в пясък и сол. И вече не сме жива, а мъртва вода. Само динамиката, великата хармония между вземане и даване-и към хората, и към Твореца е тази, която но позволява да растем и да процъфтяваме, без това да ни изчерпва." /Давид Щайндл-Раст/


"говоренето е само разпиляна мощ, а мълчанието е натрупана енергия."

"Господ няма да повиши гласа си замо затова, че ние сме станали така шумни...Всички трябва да станем по-тихи или да живеем без Неговото послание."

"В търсенето на Господа ние винаги сме начинаещи, във всеки нов ден, въпреки всички усилия и известни разочарования."


"От тишината израства молитвата. Молитвата отново отваря пространството на покоя в нас."

"Докато се ограничаваме до разсъдъка, главата, винаги ще сме неспокойни...Затова е необходимо главата да се склони към сърцето. Сърцето, да, сърцето е решаващото място, казват монасите."



"Фундаментът на всяко търсене на Господ е молитвата. Тя е диханието на душата."
 
"С всяка молитва ти отваряш вратите на затвора на собствените си грижи, връщаш отново правилните съотношения-и се отправяш отново към точката на спокойствие дълбоко в теб." 
 
"Разумът би трябвало отново да стане инструмент на човека, а не негова същност; тоест, да е само способност, нищо повече, и във всеки случай да не съществува самостоятелно без контрол."

"Вярата и познанието са два неизбежни източника на човешкото, които трябва взаимно да се уважават и допълват. Но поради горчив опит имат пълно основание никога да не заемат територията на другия."


"ако вярата ни би оцеляла само в абсолютно отделяне от света, тя няма никаква стойност."

"От гледане-към удивление, от удивление-към благодарност, от благодарност-към радост, към щастие. Това е царският път на човешката душа-не само на Атон, а навсякъде."